Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

Вече бях ужасно закъсняла, така че отворих запъхтяно входната врата, отидох бързо до пощенските кутии в другия край на фоайето, завъртях шифъра на моята и взех пощата. Сметка за телефона, всякакъв рекламен боклук и плик от „Рейнджмън Ентърпрайзис“. Любопитството надделя над желанието ми да съм точна, така че отворих плика веднага. „Рейнджмън Ентърпрайзис“ е Рикардо Карлос Маносо. По-известен като Рейнджъра. В бизнеса популярен като Рейнджмън.

Бе чек от счетоводителката, с който се заплащаше трудът ми за изпълнението на двете задачи, в които се провалих. За миг се почувствувах гузна, но това не продължи дълго. Точно сега нямах време да се чувствам виновна.

Отидох на бегом до горния етаж и взех един душ за нула време. Сетне се заех с външността си. Косата ми трябваше да изглежда мека и вълниста. Ноктите ми се нуждаеха от лак, подобен на естествен скреж, а на миглите ми им трябваше подсилване. Облякох тясната черна рокля, застанах пред огледалото и реших, че изглеждам страхотно.

Прехвърлих няколко неща в малка чантичка от черни мъниста, сложих си две обици от продълговати изкуствени диаманти и нахлузих на пръста си пръстена, който вървеше с тях, също от изкуствен диамант.

Апартаментът ми е разположен откъм паркинга, а прозорецът на спалнята ми гледа към старомодна пожарна стълба. В по-модерните сгради вместо пожарни стълби има балкони. Там обаче наемите са с двадесет и пет долара месечно повече, така че нямам нищо против пожарната стълба.

Единственият проблем с тази стълба е, че хората могат не само да слизат, но и да се качват по нея. Сега, след като пуснаха Рамирес на свобода, започнах да проверявам по четиринадесет пъти на ден дали прозорецът на спалнята ми е затворен. А когато излизам, не само затварям прозореца, но и дърпам пердето, за да мога веднага при влизане в стаята да забележа дали някой не е разбил стъклото.

Отидох до кухнята, за да си взема довиждане с Рекс. Оставих му зърно грах и му казах да не се тревожи, ако закъснея. Той ме погледна за миг и след това отнесе граховото зърно в консервената си кутия.

— Не ме гледай така! — казах му. — Няма да спя с него!

След това отново огледах дрехите си. Разголен врат и примамливо къса пола. Кого заблуждавах? Морели нямаше да изгуби никакво време, за да ме освободи от тези дрехи. Щяхме да извадим късмет, ако въобще ни останеше време да отидем на сватбата. Това ли исках в действителност? Дявол да го вземе, не знаех какво всъщност исках.

Върнах се в спалнята, с два ритника се освободих от обувките с високи токове и се измъкнах от черната рокля. След това пробвах последователно костюм с мек цвят, червена плетена рокля, коктейлна рокля с цвят на кайсия и сив копринен костюм. Сетне се порових още малко в гардероба си и открих подходящо облекло. Дълга рокля с меки цветове, с щамповани по нея рози и не прилепваща. Е, не бе така възбуждаща като прилепналите черни дрехи, но пак бе сексапилна, макар и по един старовремски романтичен начин. Смених чорапогащника, свалих обиците, навлякох роклята, пъхнах краката си в обувки с ниски токове и прехвърлих съдържанието на черната чантичка в друга.

Тъкмо бях закопчала последното копче на роклята, когато се позвъни. Сграбчих един пуловер и се устремих към вратата. Отворих я и не видях никого.

— Погледни надолу.

Беше Ранди Бригс.

— Ти защо не си в затвора?

— Защото ме пуснаха под гаранция — каза той. — За втори път. Благодарение на теб сега съм бездомен.

— Пак ли ще ми излизаш с някакви номера?

— Ти разби вратата ми и докато бях в затвора, са ми обрали апартамента. Влезли и отнесли всичко, което може да се отнесе, а след това запалили дивана. Сега, докато го ремонтират, няма къде да живея. Когато братовчед ти ми оформи гаранцията, каза, че трябва да разполагам с адрес. Ето ме тук.

— Вини ли те изпрати при мен?

— Да. Не си ли го заслужаваш? Няма ли да ми помогнеш? Много съм натоварен.

Подадох глава от вратата. До стената Бригс бе подпрял два големи куфара.

— Няма да живееш тук! — казах му. — Трябва да си ненормален, за да допуснеш дори за миг, че ще ти позволя да живееш тук.

— Виж, малката, това и аз не го желая. И повярвай ми, ще се махна оттук при първа възможност. — След това профуча покрай мен с единия куфар. — Къде е спалнята ми?

— Ти нямаш спалня тук — казах му. — В този апартамент има само една спалня и тя е моя.

— Боже… Я ми кажи кога си се чукала за последен път? Трябва да се поразтовариш малко. — Междувременно хвана и втория куфар.