Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— Цяла година не съм стъпвал в църквата. Кюрето ще ме изпрати направо в пъкъла.

— Там може би ще срещнеш Фред. И той май много не ходеше на църква.

— Отгоре на всичко трябва да обличам костюм и вратовръзка. Досущ като чичо си Мани.

Чичо му Мани се занимаваше със строителен надзор. Надзорът му се изразяваше в това, че имаше грижата на обектите да няма необясними пожари по време на строежа.

— Съвсем не приличаш на чичо си Мани — казах. — Изглеждаш много секси. — Докоснах крака му. — Костюмът ти е чудесен.

Очите му се навлажниха.

— Наистина ли мислиш така? Защо пък не зарежем тази сватба. Ще се явим чак на бракосъчетанието.

— Дотогава има цял час. Как ще го запълним?

Той протегна ръка към седалката ми и започна да навива една от къдриците ми около пръста си.

— Не! — казах, като се постарах реакцията ми да изглежда искрена.

— Защо да не го направим в джипа? Никога не сме го правили в джип.

Морели караше джип „Тойота“ 4х4. Бе красив, но не можеше да замени креват. Отгоре на всичко щях да си разваля прическата. Да не говорим, че се боях да не би Бънчи да ни наблюдава отнякъде.

— По-добре не — отвърнах.

Той доближи устни до ухото ми и ми каза някои от нещата, които би искал да направи с мен. През стомаха ми премина гореща вълна. Да не би пък да не бе по-добре да размисля? Всички тези неща много ми харесваха. Наистина много.

Автомобил, дълъг цял километър, паркира зад нас.

— Дявол да го вземе, това са чичо Доминик и леля Роза — каза Морели.

— Не знаех, че имаш чичо с такова име.

— Той е от щата Ню Йорк. Занимава се с търговия на дребно — каза Морели, докато отваряше вратата. — По-добре не го разпитвай как върви бизнесът.

Леля Роза вече бе слязла от колата и тичаше към нас.

— Та това е малкият Джо! — изписка тя. — Дай да ти се порадвам! Виж, Доминик, това е малкият Джо!

Доминик се приближи с бавни крачки и кимна на Джо.

— Отдавна не сме се виждали.

Джо ме представи.

— Чух, че си имаш приятелка — каза Роза на Джо, докато ме разглеждаше. — Време ти е да се задомиш. Да зарадваш майка си с още внучета.

— И това ще стане някой ден — каза Джо.

— Джо, няма да ставаш по-млад. Още малко и може да стане късно за това.

— За един Морели никога не е късно — отвърна Джо.

Доминик се престори, че се кани да плесне Джо.

— Голям умник си.

В квартал Бърг не са много местата, достатъчно големи, за да поберат италианска сватба. За сватбата на Джули Морели бе ангажиран задният салон на „Анджио“. Там можеха да се съберат двеста и петдесет души. Бе почти пълен, когато пристигнахме с Джо.

— А твоята сватба кога ще бъде? — Въпросът бе зададен на Джо от леля му Лорета, широко усмихната и със закачка с погледа. Заплаши го шеговито с пръст. — Кога ще превърнеш това клето създание в почтена жена? Майра, ела тук. Джо е тук с приятелката си.

— Роклята ви е много красива — каза Майра, докато ме оглеждаше. — Толкова е приятно в наше време да срещнеш скромна млада жена.

Прекрасно. Цял живот бях мечтала да бъда скромна млада жена.

— Донеси ми някакво питие — казах на Джо. — Желателно с цианкалий.

Зърнах Тери Гилмън. Съвсем не бе скромно облечена. Роклята й бе златиста, къса и прилепнала. Къде ли бе успяла да скрие пистолета си? Обърна се към нас, погледна Джо и му изпрати въздушна целувка.

Джо реагира със сдържана усмивка и кимане. Ако бе реагирал с нещо повече, щях да го намушкам с някой от ножовете за мазане на масло.

— Какво прави тук Тери? — попитах го.

— Братовчедка е на младоженеца.

Тълпата някак си затихна. За миг настъпи пълно мълчание, а сетне разговорите се възобновиха. Като тих шепот, който след малко премина в бучене.

— Защо притихнаха? — попитах Джо.

— Защото пристигна баба Бела. Смълчаването на гостите бе нейна заслуга.

Погледнах към вратата и я видях. Да, тя бе там. Бела, бабата на Джо. Бе дребна жена с бяла коса и пронизващ ястребов поглед. Беше облечена в черно и повече й отиваше да е в Сицилия, да дои кози и да превръща живота на снахите си в ад. Според някои Бела бе магьосница. Според други изкуфяла. И вторите обаче се бояха да предизвикат гнева й.

Бела сканира салона с поглед и ме забеляза.

— Ей ти — посочи ме тя с костеливия си пръст. — Ела тук.

— Боже мой! — пошепнах на Джо. — Сега какво да правя?

— Просто не й позволявай да остане с усещането, че се боиш от нея, и всичко ще е наред — каза Джо и ме поведе през тълпата, като притискаше ръка на гърба ми.

— Тази си я спомням — каза Бела на Джо. — Това е жената, с която сега спиш.