Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— Предложението звучи много примамливо, обаче тази вечер съм служебно зает — отвърна Морели. — На работа съм. Трябва да сменя един колега.

Излязохме. Бънчи не се виждаше никъде. Значи човек можеше да се отърве от него, като го нахрани. Оставих баба и продължих към апартамента си. Направих кръг около паркинга и огледах пространството между колите. Исках да се уверя, че Рамирес не ме причаква.

Когато влязох, Рекс въртеше колелото си. В момента, когато лампата светна, спря и размърда мустаци към мен.

— Храна! — извиках и му показах кафявата книжна кесия, която винаги получавах след вечеря у родителите си.

— Агнешко, картофено пюре, зеленчуци, буркан туршия от цвекло, два банана, сто грама шунка, половин хляб и парче ябълков кекс. — Отчупих парченце от кекса и го пуснах в чинийката на Рекс. Той така се оживи, че насмалко не падна от колелото си.

И аз щях да си хапна с удоволствие малко кекс, обаче се сетих за тясната черна рокля и вместо това изядох един банан. Бях много гладна, така че след банана си направих сандвич с шунка. След сандвича продължих с агнешкото. Накрая се предадох и изядох и кекса. Значи сутринта трябваше да стана рано и да потичам. Е, може би. Не! Непременно щях да потичам. Знаех как да постигна това. Щях да се обадя на Рейнджъра и да го поканя да потичаме заедно. Той щеше да се озове сутринта при мен и щеше да ме накара да поспортувам.

— Да — каза Рейнджъра в слушалката. Гласът му бе уморен и се сетих, че вече е късно и че може би съм го събудила.

— Обажда се Стефани. Извинявай, че ти звъня така късно.

Рейнджъра бавно си пое дъх.

— Няма проблеми. Последния път, когато ми се обади късно, беше гола и завързана с верига за пръта на завесата на душа. Надявам се, че и сега няма да ме разочароваш.

Наистина, точно това се бе случило, когато започнахме да работим заедно и едва се познавахме. Тогава той влезе в апартамента ми и ме избави с клинична деловитост. Предполагах, че сега щеше да действува другояче. Мисълта, че може да ме види гола и вързана с верига сега, предизвика у мен прилив на топли вълни.

— Съжалявам — казах. — Обаждания като онова човек получава веднъж в живота си. Сега ти се обаждам за друго. Ако искаш, може да поспортуваме заедно.

— Сега ли?

— Не. Утре сутринта. Реших да потичам и ми трябва партньор.

— Не ти трябва партньор, а някой, който да те принуди да тичаш — каза Рейнджъра. — Ти не обичаш тичането. Сигурно те вълнува мисълта дали ще успееш да се вмъкнеш в черната рокля. Какво яде току-що? Шоколад? Кекс?

— Ядох всичко. Абсолютно всичко.

— Трябва да се научиш на малко самоконтрол, маце.

Беше абсолютно прав.

— Добре де, ще тичаме ли заедно, или не?

— Само ако обещаеш, че ще се заемеш сериозно с връщането на формата си.

— Обещавам.

— Страхотна лъжкиня си — каза Рейнджъра. — Така или иначе, не обичам да работя с дебеланки. В шест съм при теб.

— Не съм дебеланка — извиках, но той вече бе затворил телефона.

Дявол да го вземе!

Нагласих будилника за пет и половина, обаче бях будна още в пет и към пет и петнадесет се облякох. Бях поизгубила желание да тичам. Държах обаче да съм точна. Боях се, че мога да се успя, и когато Рейнджъра влезе в апартамента ми, за да ме събуди, да го завлека в леглото си.

А какво щях да кажа после на Джо? Бяхме сключили нещо като договор. Само дето нито един от двама ни не знаеше какво точно предвижда този договор. Всъщност, като се замислих, май още не бяхме сключили никакъв договор. Май бяхме все още в периода на преговорите.

Освен това нямаше да правя нищо с Рейнджъра, защото правенето на нещо с Рейнджъра бе равнозначно на парашутен скок без парашут. В момента бях прекалено сексуално настроена, обаче не бях по-глупава от обичайното.

Изядох сандвич с шунка и остатъка от кекса за закуска. Направих няколко гимнастически упражнения. Отскубнах няколко косъма от веждите си. Облякох анцуг. В шест бях във фоайето и проследих с поглед как Рейнджъра паркира колата си.

— Май този път си наистина сериозна относно бягането — каза той. — Не очаквах да те заваря будна в този час. Последния път, когато бягахме заедно, ми се наложи да те измъкна от леглото.

Макар и с анцуг, задникът ми бе замръзнал и се чудех къде ли по дяволите е слънцето. Рейнджъра бе облечен в тениска без ръкави и въобще не личеше да му е студено. Направи няколко упражнения с ръце и с глава и започна да тича на място.

— Готова ли си?

Километър и половина по-късно спрях, превих се и започнах да се опитвам да си поема въздух. Анцугът бе подгизнал от пот и косата ми бе залепнала на главата.