Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

Тери бе стройна и русокоса и ученическа любов на Морели. Нито едно от тези й качества не ме караше да я заобичам. Бе облечена в скъп сив костюм и хармониращи му обувки с висок ток. Маникюрът й бе божествен, а пистолетът й, положен в дискретно поставен раменен кобур, почти напълно се прикриваше от кройката на сакото. Само човек, който също е ползвал такъв кобур, можеше да забележи пистолета на Тери.

— Радвам се да те видя, Стефани — каза Тери. — С Марта приятелки ли бяхте?

— Не. Тук съм с баба си. Тя обича да оглежда ковчези. А ти как си? Бяхте ли приятелки с Марта?

— Имахме делови контакти — каза Тери.

Настъпи неловко, но кратко мълчание.

— Чух, че работиш за чичо си Вито.

— Отношения с клиент — каза Тери.

Отново мълчание.

Позалюлях се на токовете си.

— Много странно ми се вижда, че Марта и Лари бяха застреляни с интервал от само един ден.

— Трагично е.

Доближих се малко до нея и гласът ми премина в шепот.

— Това да не е твоя работа? Искам да кажа, да не би случайно ти да си тази, която…

— Да съм ги очистила? — каза Тери. — Не. Съжалявам, че ще трябва да те разочаровам. Нещо друго да те интересува?

— Всъщност да. И дядо ми Фред изчезна.

— И него не съм очиствала — каза Тери.

— И аз така мисля, но реших, че няма да е зле да те попитам.

Тери си погледна часовника и каза:

— Трябва да изкажа съболезнованията си и да тръгвам. Тази вечер трябва да посетя още двама покойници. Единият е при Мозъл, а другият чак в другия край на града.

— Боже мой, май на Вито бизнесът му върви много добре!

Тери вдигна рамене.

— Всеки ден умират хора. Да не повярваш.

Погледът на Тери се премести в нещо зад рамото ми. В същата посока се премести и интересът й.

— Я виж кой дошъл — каза тя.

Обърнах се, за да разбера защо в гласа на Тери се бе появило мъркане, и не се учудих. Беше Морели.

Той ме прегърна през раменете с жеста на стопанин и се обърна към Тери.

— Как е животът?

— Не се оплаквам — отвърна Тери.

Морели премести поглед върху ковчега в другия край на стаята.

— Познаваше ли Марта?

— Разбира се — каза Тери. — Отдавна.

Морели отново се усмихна.

— Ще ида да потърся баба — казах.

Морели ме притисна по-силно.

— Почакай малко. Искам да поговорим. Ще ни извиниш ли, Тери?

— И без това е време да тръгвам — отвърна Тери. Изпрати на Джо страстна въздушна целувка и отиде при роднините на Марта Дийтър.

Джо ме отведе до фоайето.

— Държа се много приятелски с нея — казах, като се опитвах да не присвия очи и да не заскърцам със зъби.

— Имаме много общи неща с нея — каза Морели. — И двамата водим борба с престъпността.

— Виждам.

— Много нахитряваш, когато ревнуваш.

— Не ревнувам.

— Лъжеш.

Гледах го гадно, но тайно се надявах да ме целуне.

— Каза ми, че искаш да си поговорим.

— Така е. Искам да знам какво по дяволите се е случило днес. Наистина ли си спукала от бой клетия Бригс?

— Не! Падна на стълбището.

— Боже!

— Наистина!

— Мила, и аз казвам това, обаче знам, че не е вярно.

— Имаше свидетели.

Морели се опитваше да запази сериозно изражение, обаче не можеше да сдържи усмивката си.

— Костанца ми каза, че си се опитала да отвориш бравата с изстрел, а след като не си успяла, си започнала да я разбиваш с брадва.

— Изобщо не е вярно… Беше щанга за сваляне на гуми.

— Боже мой! Да не би да ти е дошъл мензисът? — попита Морели.

Стиснах устни и не отговорих.

Той намести кичур коса зад ухото ми и погали бузата ми с пръст.

— И без това утре ще го разбера.

— Какво?

— Жените не могат да прикрият нищо по време на сватби — каза Морели.

Сетих се за щангата. Щеше наистина да ми достави удоволствие да тресна Морели по главата с нея.

— Ти затова ли ме покани?

Морели се ухили.

Да. Той съвсем определено заслужаваше да бъде ударен по главата с щанга. Първо щях да го ударя, а после да го целуна. После щях да плъзна ръката си по гърдите му, да я спусна към твърдия му плосък корем, а после към твърдия му прекрасен…

До лакътя ми се материализира баба.

— Радвам се да те видя — каза тя на Морели. — Надявам се, че ще започнеш отново да се срещаш с внучката ми. Животът стана много скучен, откакто ти напусна сцената.

— Тя разби сърцето ми — каза Морели.

Баба поклати глава.

— Тя не умее да върши такива работи.

Думите й доставиха удоволствие на Морели.

— Е, време е да тръгвам — каза баба. — Тук няма нищо за гледане. Капака на ковчега са го заковали. Освен това в девет часа започва филм с Джеки Чан и не искам да го изтърва. И-иху! — завърши баба, като направи движение, наподобяващо елемент от кунгфу. — Ако искаш, можеш да дойдеш да го гледаш у нас — каза тя на Морели. — Освен това ни остана и кекс.