Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— Какво става? — попитах един от тях.

— Застреляли са нашия човек.

— Кого?

— Липински.

Вероятно ми е проличало, че съм смаяна, защото човекът също ми зададе въпрос.

— Познавахте ли го?

— Не. Дойдох да оправя сметките на баба си. Как точно се е случило?

— Самоубийство. Аз го открих — отвърна друг от мъжете. — Днес се прибрах рано с камиона, така че дойдох да си взема заплатата. Влязох и го заварих с изтекъл мозък. Сигурно е лапнал дулото. Божичко, цялата стая бе пълна с кръв и мозък! Не мислех, че Липински има толкова много мозък.

— Защо сте сигурен, че става дума за самоубийство?

— Защото бе оставил писмо и го прочетох. Пише, че е очистил Марта Дийтър. Че се скарали заради някакви пари и я застрелял. После се опитал да представи случилото се като грабеж. Съвестта започнала да го гризе, така че решил да напусне този свят.

Боже мой!

— Глупости на търкалета — каза Бънчи. — Тази работа никак, ама никак не ми се вярва.

Постоях още малко. Полицейският фотограф си тръгна. Повечето останали полицаи също си тръгнаха. Служителите на компанията също започнаха един по един да си тръгват. Накрая си тръгнах и аз, последвана от Бънчи. След като се бе произнесъл за глупостите на търкалета, той се бе умълчал. И бе станал много сериозен.

— Двама служители на „Ал Джи Си“ са мъртви — казах му. — Защо?

Погледите ни за миг се срещнаха, след което той поклати глава и тръгна.

Взех набързо душ, изсуших си косата и облякох къса джинсова пола и червена тениска. Огледах косата си, реших, че малко повече грижи няма да й навредят, така че използувах маша. И тя не й помогна много и заради това реших да подчертая грима на очите си и да добавя фон дьо тен. Стефани Плъм е майстор на отклоняване на вниманието. Щом косата ти не струва, сложи си по-къса пола и повече грим.

Преди да изляза не забравих да прегледам жълтите страници и да намеря нова компания за извозване на сметта на баба Мейбъл.

Бънчи ме чакаше във фоайето. Бе се облегнал на стената и продължаваше да има много сериозен вид. А може би просто бе уморен.

— Добре изглеждаш — каза. — Наистина добре. Обаче си си сложила прекалено много грим.

Баба ме чакаше на вратата.

— Чу ли за оня мъж от боклукчийската компания? Пръснал си мозъка. Обади ми се Лавърн Станковски. Синът й, Джои, през това време бил при камиона. Такова чудо не бил виждал. Целият офис бил опръскан с мозък. А задната част на главата на човека останала залепена на стената.

Баба, обута по чехли, ме последва.

— Лавърн каза, че тялото щял да го обработи Стива. Представям си какъв зор ще види. Ще му потрябва цяло кило крем, за да запуши всички дупки. Помниш ли Рита Гънт?

Рита Гънт почина на деветдесет и две години. През последните няколко години от живота си бе много отслабнала и заради това близките й бяха помолили Стива да я направи малко по-пълна за последното й показване пред хора. Стива навярно се бе постарал, но така или иначе Рита бе погребана с глава, наподобяваща картоф.

— Ако някой рече да ме убива, не искам да е с куршум в главата — каза баба.

Баща ми се бе настанил в любимото си кресло в хола. С крайчеца на окото си забелязах, че надникна иззад вестника си.

— По-добре да ме отровят — каза баба. — Така няма да ми развалят прическата.

— Да… — каза баща ми замислено.

От кухнята излезе майка ми. Миришеше на печено агнешко и червено зеле, а лицето й, влажно от парата на фурната, сияеше.

— Да си научила нещо за Фред?

— Нищо ново, мамо — отвърнах.

— На тези боклукчии работата им не е читава — каза баба. — Някой е започнал да ги избива. Бас държа, че и Фред е убил.

— Лари Липински е оставил предсмъртно писмо — казах й.

— Може да е фалшификат — отвърна баба. — Да са го фалшифицирали, за да отпратят хората по погрешна следа.

— Аз пък досега си мислех, че Фред са го отвлекли извънземни — каза баща ми иззад вестника си.

— Това би обяснило всичко — каза баба. — Не ми се вярва обаче извънземните да са очистили и боклукчиите.

Майка ми отправи предупредителен поглед към баща ми, преди да се върне в кухнята и каза:

— Искам всички да сте на масата преди агнешкото да е изстинало. И не ми се слушат повече приказки за извънземни и за трупове.

— Това е от критическата възраст — каза баба. — Майка ти стана много раздразнителна, откакто навлезе в критическата възраст.

— Това вече съм го чувала — каза мама. — И въобще не съм раздразнителна.

— Казах й да започне да взима хормонални хапчета каза баба. — Чудя се дали да не започна и аз да ги взимам. Мери Джо Клик започна да ги взима и после ми каза, че някои части на тялото й, които били съвсем сбръчкани, започнали отново да се наливат с месо. — Баба се огледа. — И аз не бих имала нищо против да се поналея тук-там.