Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

Никак не ми се вярваше, че е нямало поне един човек, който да види как Фред излиза от паркинга.

— Това не ми звучи забавно — каза Лула.

Взех копието на чека и го прибрах в чантата си. След това надписах папка с името на Фред, сложих в нея оригиналния чек и я прибрах в шкафа за папки, в раздела на Шуц. Разбира се, щеше да ми е по-лесно, ако я бях прибрала в бюрото си. Работата е там, че нямам бюро.

— Какво става с Ранди Бригс? — попита Лула. — Днес няма ли да го посетим?

Вече се чудех дали единственият начин да изкарам Ранди Бригс от апартамента му не е да подпаля блока.

Вини подаде глава от кабинета си.

— Някоя от вас да спомена Бригс?

— Аз не съм. Аз нищо не казах — рече Лула.

— Това е съвсем лесен случай — каза Вини. — Защо още не сте докарали този човек?

— Работя по случая.

— Така е, и тя не носи никаква вина — каза Лула. — Много е хитър.

— Давам ви срок до осем сутринта в понеделник — каза Вини. — Ако този задник Бригс в понеделник сутрин не се окаже в гълъбарника, ще дам случая на друг.

— Вини, да познаваш букмейкър на име Бънчи?

— Не. А можеш да ми повярваш, че познавам всички букмейкъри по източното крайбрежие. — Вини се прибра и хлопна вратата.

— Сълзотворен газ — каза Лула. — Ще го измъкнем само със сълзотворен газ. Ще му хвърлим флакон със сълзотворен газ през шибания прозорец и след това ще го гледаме как излиза от апартамента на бегом, целият разплакан и сополив. Знам откъде можем да вземем. А и Рейнджъра сигурно има.

— Моля ти се! Не ща никакъв сълзотворен газ!

— Ами тогава как ще го хванеш? Много ли ти се иска Вини да прехвърли случая на Джойс Барнхарт?

Само Джойс Барнхарт ми трябваше. Майната й! По-скоро щях да се обеся, отколкото да позволя на Джойс Барнхарт да залови Ранди Бригс. Джойс Барнхарт е човешки мутант и мой архивраг. Вини я нае на временна работа преди два месеца срещу услуги, за каквито не ми се иска да мисля. Тогава тя се опита да ми отнеме един от моите случаи. Реших да не допускам това да се повтори.

С Джойс бяхме съученички. Тя непрестанно лъжеше и хитруваше, и се опитваше да сваля гаджетата на своите приятелки. Не е неуместно да спомена, че не бях омъжена и година, когато заварих Джойс да се чука на масата в хола с моя изпотен и запъхтян бивш съпруг.

— С Бригс ще се разберем с добро — казах.

— Чудесно! — рече Лула. — Ще е голям майтап. Държа да го видя.

— Не. Ще отида сама. Сама ще се справя.

— Сигурна съм, че ще можеш. Но ако дойда и аз, ще е още по-весело.

— Не, не и не!

— Много си инат тези дни — каза Лула. — Докато си имаше приятел, беше по-различна, не знам дали ме разбираш. Не знам защо разкара Морели. Поначало не обичам ченгета, но този човек е симпатяга.

Знаех какво има предвид. Чувствах се разнебитена и несигурна в себе си. Преметнах чантата си през рамо.

— Ако ми потрябва помощ, ще ти се обадя.

— Добре — отвърна Лула.

При блока „Клавърлийф“ всичко бе спокойно. На паркинга нямаше движение. В унилото фоайе също нямаше движение. Качих се по стълбището и почуках на вратата на Бригс. Никакъв отговор. Отдръпнах се малко встрани, за да не може да ме види през шпионката, и набрах номера му по мобифона си.

— Здрасти — рече Бригс.

— Обажда се Стефани. Не затваряйте. Трябва да поговорим.

— Няма за какво да разговаряме. Зает съм и имам много работа.

— Вижте, знам, че това явяване пред съда не ви устройва. Знам също, че е несправедливо, защото обвинението срещу вас е неоснователно. Така или иначе обаче ще трябва да се явите.

— Няма.

— Тогава направете го заради мен.

— От къде на къде ще го правя заради вас?

— Защото съм добър човек, който просто си върши работата. А ми трябват пари, за да заплатя чифт обувки, които току-що купих. Освен това, ако не ви заведа, Вини ще прехвърли вашия случай на Джойс Барнхарт. А аз ненавиждам Джойс Барнхарт.

— Защо ненавиждате Джойс Барнхарт?

— Защото я залових да се чука със съпруга ми, който сега ми е бивш съпруг, на масата в хола. Представяте ли си? На масата в хола!

— Я виж ти… — каза Бригс. — И тя ли е търсач на съкровища?

— Някога работеше в „Мейсиз“, но сега работи за Вини.

— Мръсница.

— Така е. Та какво ще кажете? Няма ли да ми позволите да ви отведа? В това няма да има нищо лошо, уверявам ви.

— Майтап ли си правите с мен? Няма да позволя на неудачница като вас да ме отведе. Какво ще кажат хората?

И затвори телефона.

Неудачница — аз? Моля? Неудачница? Добре. Сам си е виновен. Като не разбира от добро… Този келеш сам си го изпроси.