Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

Седнахме на масата. На Коледа и Великден в такива случаи се казват молитви. Тъй като денят не бе празничен, баща ми напълни чинията си с храна, наведе глава и се съсредоточи върху яденето.

— Какво според теб се е случило с дядо Фред? — попитах го, когато успях да привлека вниманието му между две хапки.

Той ме погледна изненадано. Никой досега не се бе интересувал от неговото мнение по какъвто и да било въпрос.

— Мафията — рече татко. — Когато някой изчезне безследно, това е работа на мафията. Тя си знае работата.

— А защо й е на мафията да убива дядо Фред?

— Нямам представа — призна баща ми. — Знам само, че това ми прилича на работа на мафията.

— По-добре да побързаме — каза баба. — Не искам да закъснявам за опелото. Искам да си намеря място на предните редове, а сигурно ще се събере много народ, защото покойната е застреляна. Знаеш колко са любопитни някои хора.

На масата се възцари мълчание. Никой не се осмели да коментира думите на баба.

— Е, може би и самата аз понякога показвам известно любопитство — каза баба.

Когато приключихме вечерята, сложих малко месо, картофи и други зеленчуци в една чиния за еднократно ползване.

— Това пък за кого е? — попита баба.

Сложих в чинията пластмасов нож и вилица.

— За едно улично куче.

— Кучето с нож и вилица ли яде?

— Не ми задавай глупави въпроси — отвърнах.

Погребалното бюро на Стива се намираше в голяма бяла къща на булевард „Хамилтън“. В мазето бе имало пожар, така че голяма част от къщата бе възстановена и ремонтирана. На тротоара пред входа имаше нов зелен външен мокет. В цялата къща имаше нови тапети с цвят на слонова кост. Фоайето и салоните за поклонение бяха застлани с нов синьо-зелен мокет с повишена якост.

Паркирах Синята бомба и помогнах на баба да се придвижи с високите черни лачени обувки, които винаги обуваше при официални случаи.

Константин Стива бе застанал в средата на фоайето и упътваше посетителите. Госпожа Балъг — в салон 3. Стенли Крински — в салон 2. Марта Дийтър, която очевидно щеше да привлече най-много публика, бе изложена в салон 1.

Не много отдавна бях имала спречкване със Спиро, сина на Константин. Следствия от това спречкване бяха гореспоменатият пожар и последвалото тайнствено изчезване на Спиро. За щастие, Кон бе съвършен погребален агент. Контролираше напълно жестикулацията си, съчувствената усмивка не слизаше от лицето му дори и за миг, а гласът му бе мазен като ванилен крем. Никога не спомена пред мен злощастния инцидент. В крайна сметка и аз бях негов потенциален клиент, особено при моята професия. Да не забравяме и баба Мазур.

— А вие кого ще посетите тази вечер? — попита той. — А, да, Марта Дийтър. Тя си почива в салон 1.

Почива си! Боже мой!

— Хайде — каза баба и ме дръпна за ръката. — Хайде, че май вече започна да се събира тълпа.

Огледах присъстващите. Сред тях имаше редовни посетителки на такива събития, като например Майра Смулински и Хариет Фарвър. Присъстваха и хора, които вероятно работеха за „Ар Джи Си“ и искаха да се уверят, че Марта наистина е мъртва. Малка група хора, облечени в черно, се бяха струпали до ковчега — роднини. Никъде не видях представители на Големия бизнес. Бях напълно уверена в погрешността на предположението на баща ми, че именно мафията е очистила дядо Фред и боклукчиите. При все това нямаше да ми навреди да си отварям очите. Никъде не забелязах и извънземни.

— Погледни, моля ти се — каза баба. — Сложили капака на ковчега. Може ли такива работи? Аз си губя времето да се обличам и да покажа уважението си, а нищо не мога да видя.

Марта Дийтър бе застреляна и й бе направена аутопсия. Бяха извадили и мозъка й, за да го претеглят. След като я бяха сглобили, навярно бе заприличала на Франкенщайн. Самата аз почувствах облекчение от това, че ковчегът бе затворен.

— Ще ида да огледам цветята — каза баба. — Да видя кой какви цветя е изпратил.

Огледах още веднъж тълпата и видях Тери Гилмън. Здрасти. Може би баща ми беше прав. Говореше се, че Тери Гилмън работи за чичо си, Вито Гридзоли. Вито бе семеен човек и имаше ателие за химическо чистене, което чистеше не само мръсни дрехи, а и много други неща. От Кони, която нямаше отношение към този бизнес, бях научила, че Тери стартирала в него с прибирането на дължими суми и след това бързо започнала да се изкачва по стълбицата.

— Тери Гилмън? — казах. В думите ми се съдържаше не толкова въпрос, колкото констатация. Подадох й ръка.