Джанет Еванович - Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот

— Не се мислиш наистина за супергерой, нали?

— Имаш предвид в истинския живот ли?

— Да.

Откаченяка ме изгледа втрещено.

— Супергероите са измислица, маце. Никога ли не си чувала това?

— Просто проверявах.

Бях ходила на училище с Уолтър Дъмфи Откаченяка и Дуги Крупър Прекупвача.

Откаченяка живее с още двама кретени в тясна къщичка на улица „Грант“. Тримата заедно образуват Легиона на загубеняците. Мислят само за марихуана и прелитат от една скапана работа на друга, живеейки ден за ден. Освен това са кротки и безобидни, и дори милички. Е, Откаченяка не ми е първа дружка, но поддържаме връзка, а когато пътищата ни се пресекат, той събужда у мен майчински чувства. Прилича ми на смахнато улично коте, което от време на време идва да го нахраниш.

Дуги живее няколко номера по-надолу в същата редица къщички. В гимназията Дуги беше смотанякът, облечен в закопчана догоре риза, докато всички други носеха тениски. Оценките му не бяха добри, не се изявяваше в спорта, не свиреше на музикален инструмент и нямаше готина кола. Единственото му умение беше да всмукне желе в носа си през сламка.

След като завършихме, се понесе слух, че Дуги заминал за Арканзас и умрял там. След няколко месеца обаче той се появи в Бърг съвсем жив и здрав. Миналия месец го закопчаха, задето продаваше крадени стоки в дома си. По времето преди ареста търговията му напомняше повече на дейността на социална служба, отколкото на престъпление, тъй като Дуги бе идеалният източник на евтин метамуцил и за първи път от години стомасите на старците в Бърг бяха редовни.

— Мислех, че Дуги е приключил с търговията — казах на Откаченяка.

— Така е, човече. Казвам ти, ние наистина намерихме костюмите. Бяха в един кашон на тавана. Разчиствахме къщата и ги намерихме съвсем случайно.

Бях почти сигурна, че мога да му повярвам.

— Е, какво мислиш? — попита ме той. — Страхотно, нали?

Костюмът беше от лека, стегната ликра и обвиваше мършавата му фигура идеално, без нито една гънка… и това включваше района около члена му и не оставяше много на въображението. Ако костюмът бе върху Рейнджъра, нямаше да се оплаквам, но нямах никакво желание да проучвам анатомията на Откаченяка.

— Костюмът е страхотен.

— Двамата с Дуги решихме, че след като имаме такива жестоки костюми, трябва да се посветим на борбата с престъпността. Също като Батман.

Батман звучеше като добра промяна. Обикновено Откаченяка и Дуги се превъплъщаваха в капитан Кърк и господин Спок.

Откаченяка свали стегнатата качулка от главата си и дългата му кестенява коса се разпиля по раменете му.

— Щяхме да се опълчим срещу престъпността тази вечер. Проблемът обаче е, че Дуги изчезна.

— Изчезна? Какво искаш да кажеш с това?

— Ами изчезна бе, маце. Обади ми се във вторник и ми каза, че трябвало да свърши някаква работа, но ме покани да гледаме кеч у тях. Щяхме да го гледаме на новия широк екран на Дуги. Това е страхотно събитие, маце. Но Дуги въобще не се появи. Не би пропуснал кеча, освен ако не е станало нещо ужасно. Носи поне четири пейджъра в себе си, но не отговаря на нито един от тях. Не знам какво да мисля.

— Ходи ли да го търсиш? Възможно ли е да е в дома на някой приятел?

— Казвам ти, той никога не би пропуснал кеча. Никой не пропуска кеча, маце. Дуги беше адски развълнуван. Мисля, че е станало нещо гадно.

— Какво например?

— Не знам. Но имам лошо предчувствие.

И двамата се вцепенихме, когато телефонът звънна, сякаш бяхме предизвикали бедствие с подозренията си.

— Той е тук — прошепна баба в слушалката.

— Кой? Къде?

— Еди Дечуч. След като ти си тръгна, Мейбъл мина да ме вземе, за да поднесем почитанията си на Антъни Варга. Изложен е в погребалния дом на Стива, който е свършил чудесна работа. Не знам как Стива успява да се справи с подобни неща. Антъни Варга не е изглеждал толкова добре от двадесет и пет години. Трябваше да отиде при Стива още докато беше жив. Както и да е, ние още сме тук, а Еди Дечуч току-що влезе.

— Веднага идвам.

Независимо дали страда от депресия, или го издирват за убийство, всеки в Бърг се чувства задължен да поднесе съболезнования на семейството на починалия.

Грабнах чантата си от кухнята и избутах Откаченяка от апартамента си.

— Трябва да изчезвам. Ще звънна няколко телефона и ще ти се обадя. А междувременно се прибери у дома. Може пък Дуги да се появи.

— В кой дом да се прибера, маце? В моята къща или в дома на Дуги?

— В твоята къща. А от време на време проверявай дома на Дуги.