Джанет Еванович: Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот

— Не си падам по хора, които влизат с взлом в дома ми — намръщих се.

Бени кимна тържествено.

— Разбирам те, но решихме, че в този случай няма да има проблем, тъй като трябва да обсъдим сериозен въпрос.

— И спешен — добави Зиги. — Въпросът определено е спешен.

Двамата се спогледаха и си кимнаха в съгласие. Въпросът беше неотложен.

— Освен това — продължи Зиги — съседите ти са прекалено любопитни. Чакахме те в коридора, но една дама непрестанно отваряше вратата си и ни гледаше. Почувствахме се неудобно.

— Мисля, че тя се интересуваше от нас, ако разбираш какво имам предвид. Но ние не правим такива неща. Женени сме.

— Е, може би, когато бяхме по-млади — усмихна се Зиги.

— И какъв е този неотложен въпрос?

— Двамата със Зиги сме добри приятели на Еди Дечуч — отговори Бени. — Всъщност тримата сме близки от много години. Та ние със Зиги се тревожим заради внезапното изчезване на Еди. Притесняваме се, че може да си има неприятности.

— Имате предвид неприятности, защото е убил Лорета Ричи?

— Не, не смятаме, че е така. Хората вечно обвиняват Еди, че е убил някого.

Зиги се наведе и прошепна тайнствено:

— Но това са само слухове.

Разбира се.

— Тревожим се, защото смятаме, че Еди не разсъждава трезво — каза Бени. — Изпаднал е в депресия. Отиваме да се видим с него, а той не иска да говори с нас. Никога не е бил такъв.

— Това не е нормално — обади се Зиги.

— Както и да е, знаем, че го търсиш, а не искаме Еди да пострада. Разбираш ни, нали?

— Не искате да го застрелям.

— Точно така.

— Почти никога не стрелям по хората.

— Понякога се случва, но се молим на Бога да не се случи с Чучи — каза Бени. — Опитваме се да предотвратим убийството на Чучи и…

— Хей — прекъснах го. — Ако Еди бъде застрелян, няма да е с мой куршум.

— Има и още нещо — добави Бени. — Опитваме се да намерим Чучи, за да му помогнем.

Зиги кимна.

— Според нас той трябва да отиде на лекар. Май се нуждае от психиатър. Решихме, че можем да действаме заедно с теб, тъй като и ти го търсиш.

— Разбира се — отговорих. — Ако го намеря, веднага ще ви уведомя.

След като го доставя в съда и го тикнат зад решетките.

— Чудехме се дали имаш някакви следи.

— Не. Абсолютно никакви.

— Мамка му, разчитахме, че знаеш нещо. Чухме, че си доста добра.

— Всъщност не съм толкова добра. Просто понякога имам късмет.

Нова размяна на погледи.

— Е, мислиш ли, че и сега ще имаш късмет? — попита Бени.

Трудно ми е да се чувствам късметлийка, когато току-що един старец се е изплъзнал от ръцете ми, намерила съм убита жена в бараката му и съм седяла цяла вечер с родителите си.

— Е, прекалено рано е да се каже.

В коридора се чу шум, после вратата се отвори и Откаченяка нахлу в стаята. Беше облечен в лилав ластичен гащеризон с качулка, а на гърдите му беше избродирано огромно сребърно О.

— Здрасти, маце — поздрави Откаченяка. — Опитах се да ти звънна, но въобще не се прибираш у дома. Исках да ти покажа новия си костюм на Супероткаченяк.

— Мамка му — изохка Бени. — Прилича на смахнат педал.

— Аз съм супергерой, пич — обясни Откаченяка.

— Суперпедал е по-вероятно. В този костюм ли бродиш по цял ден?

— В никакъв случай, пич. Това е тайният ми костюм. Нося го само когато изпълнявам специални мисии, но исках мацето да ме види в целия ми блясък, затова се издокарах в коридора.

— Можеш ли да летиш като Супермен? — попита Бени.

— Не, но мога да летя наум, пич. Нося се из космоса.

— Олеле, майко — изохка Бени.

Зиги си погледна часовника.

— Трябва да вървим. Ако научиш нещо за Чучи, ще ни се обадиш, нали?

— Разбира се.

Да бе!

Загледах ги докато излизаха. Приличаха на стара семейна двойка. Бени имаше поне двадесет килограма наднормено тегло и двойната му брадичка се стелеше над яката му. Зиги пък приличаше на скелет на пуйка. Допуснах, че и двамата живеят в Бърг и членуват в клуба на Дечуч, но не бях сигурна. Другото ми предположение беше, че и за двамата имаше данни в офиса на Винсънт Плъм, тъй като не си бяха направили труда да ми дадат телефоните си.

— Е, какво мислиш за костюма? — попита Откаченяка, когато Бени и Зиги си тръгнаха. — Двамата с Дуги намерихме цял кашон с такива. Мисля, че са за плувци или спринтьори, или нещо такова. Ние с Дуги не познаваме плувци, които могат да ги използват, затова решихме да си направим костюми на супергерои. Нали разбираш, можеш да ги носиш като бельо, а после, когато трябва да влезеш в ролята на герой, само си сваляш дрехите и си готов. Единственият проблем е, че нямаме пелерини. Сигурно заради това старците не разбраха, че съм супергерой. Нямам си пелерина.