Джанет Еванович - Право в десетката

— Джънкман току-що уби щатско ченге. За главата му има висока награда, която прави рентабилно изпращането на повече хора по петите му. Но не мога да оправдая парично назначаването на охрана за теб. Всеки път, когато имаш нужда от защита, аз се лишавам от мангизи.

Не знаех какво да отговоря. Никога не бях мислила за Рейнджъра като за бизнесмен. Приличаше ми повече на супергерой, който си осигурява служители и коли от някоя съседна галактика. Или поне от мафията.

— Господи — промърморих. — Съжалявам.

Рейнджъра си допи кафето и стана.

— Казах само, че нямам парично оправдание. Истината е, че си странично перо в бюджета ми.

Последвах го в спалнята и загледах любопитно как си провери пистолета и го закачи на колана си.

— Вписана си в графа „Развлечения“ — продължи Рейнджъра, като прибра парите и кредитните си карти в джоба на панталона. — Нашият бизнес е стресиращ, а ти си комикът, който разсмива целия ми екип. Плюс това получавам и данъчно облекчение.

Ококорих очи и вдигнах вежди. Думите му не звучаха ласкателно.

— Комик?

Рейнджъра ми се ухили широко.

— Харесвам те. Всички те харесваме.

Той ме сграбчи за предницата на блузата, вдигна ме във въздуха и ме целуна.

— Истината е, че те обичам… по свой собствен начин.

После ме остави на пода и се приготви да излезе.

— Приятен ден. Не забравяй, че камерата те наблюдава от мига, когато напуснеш апартамента. А хората ми имат заповед да те зашеметят с електрошокова палка, ако направиш опит да излезеш от сградата.

След тези думи Рейнджъра изчезна.

Мислите ми запрепускаха объркано. Не знаех кога Рейнджъра се шегува и кога говори сериозно. Не се съмнявах, че го забавлявам. В миналото смехът му ми се струваше нежен и незлоблив. Но чак пък да съм включена в графа „Развлечения“… А и какво, по дяволите, да мисля за „обичам те по свой собствен начин“? Реших, че сигурно би трябвало да съм доволна. Аз също го обичах по свой собствен начин.

На вратата се позвъни. Отворих на Ела, стиснала в ръка кошницата с чисти дрехи, които бях оставила в апартамента на четвъртия етаж.

— Рейнджъра ме помоли да ти донеса дрехите — каза тя. — И телефонът ти е в кошницата. Беше на нощното шкафче.

Сетне взе подноса от закуската и се приготви да излезе.

— Кога ще бъде удобно да дойда да почистя? — попита ме.

— Когато на теб ти е удобно.

— Мога да пооправя още сега — реши тя. — Няма да отнеме дълго време. Днес няма много работа.

С изключение на мама никой преди не ми беше готвил или чистил. Нямах пари за домашна прислужница. Дори не познавах човек, освен Рейнджъра, който да има такава. Винаги бях мечтала за подобен лукс, но в момента се чувствах адски неудобно. Едно бе Ела да идва и да улеснява живота на Рейнджъра, докато той преследва престъпници. Но бе съвсем различно тя да разчиства бъркотията създадена от мен, докато аз си седя и гледам телевизия.

Реших проблема с Ела, като й помогнах да оправи леглото и да разтреби апартамента. Тя не ми позволи да докосна прането, тъй като не искаше да отговаря пред Рейнджъра, ако по моя вина се смесят белите и черните му дрехи. Само че не виждах нищо бяло, освен чаршафите. От спалнята се преместихме в банята. Ела подреди чистите хавлии, а аз подуших сапуна.

— Обичам този сапун — казах.

— Сестра ми работи в козметичния отдел на универсален магазин и ми даде мостра на „Булгари“. Ужасно скъп е, но пък подхожда идеално на Рейнджъра. Не че той би забелязал някога. Мисли само за работата си. Такъв приятен и хубав младеж, а пък си нямаше приятелка преди теб.

— Аз не съм му точно приятелка.

Ела се стегна и си пое дълбоко дъх.

— Не ти плаща, нали? Имам предвид, както Ричард Гиър плащаше на Джулия Робъртс в „Хубава жена“?

— Не. Ние с Рейнджъра работим заедно. Аз съм ловец на престъпници.

— Може пък някой ден да му станеш приятелка — каза тя с надежда.

— Може.

Силно се съмнявах обаче. В този случай любовта и сексът не водеха до сериозна връзка.

— Ти ли се грижиш за всичките му имоти? — попитах я.

— Само за тази сграда. Поддържам апартаментите на четвъртия етаж и на Рейнджъра. Съпругът ми, Луис, отговаря за всичко останало.

Мамка му! Надявах се да получа поне малко информация за пещерата на Батман.

Ела събра прането и се отправи към вратата.

— Искаш ли да ти донеса обяд? — попита. — Рейнджъра никога не се прибира за обяд, но с удоволствие ще ти направя сандвич и хубава салата.