Джанет Дейли: Маскарад

Отпиваше от виното в чашата си и наблюдаваше с подчертано безразличие похотливите движения на ниския дебел Бакхус с лозов венец на плешивата глава и опънала се на корема тога. Дамата му носеше семпла черна вечерна рокля и панделки в косите. Клепките й бяха покрити с блестящи розови сенки, а бузите — нашарени със синьо. До тях някаква жена с висока напудрена перука, фалшива бенка и рокля от времето на Людовик XVI танцуваше с мъж с червен смокинг и дяволски рогца.

Отмести погледа си и го плъзна по прочутата градина, искряща от окачените навсякъде цветни фенери, гирляндите от лампички, увити по растенията, и свещите върху масите. И всичко това заради частния бал с маски — едно от онези събирания „в тесен кръг“, с около двеста гости.

Маската й беше с дръжка, пищно украсена с пера, и изработена от кехлибарен атлаз, който много подхождаше на роклята и обточения с кожа шал, който носеше. Леко се загатваха изваяните очертания на лицето й. Изражението й не се бе повлияло от енергичното изпълнение на оркестъра, от смеха, от гласовете, които изпълваха нощния въздух със смесица от френски, италиански, немски, холандски, швейцарски и английски — гласове на хора, заразени от лудостта по партитата, която бе обхванала Ница. Неоспоримата царица на френската Ривиера се опияняваше от карнавалите, а плътта празнуваше и се отърсваше от всякакви задръжки.

Най-накрая погледна към него. В гърдите й се надигна гняв, а заедно с него и болката и горчилката на разочарованието. Стоеше на десетина метра от нея. Лицето му бе частично скрито от черна атлазена маска, наподобяваща пиратска превръзка. Пират… Престъпник сред морската шир… Господи, колко подходящо! Да граби, да плячкосва, да разрушава. И то само от алчност.

Отпи малка глътка от виното, но не можа да прогони отвращението. Пръстите й конвулсивно стиснаха тънкото столче на чашата. Какво правеше тя на това парти? Защо се преструваше, че всичко е както трябва, след като не беше и никога вече нямаше да бъде.

Един сервитьор му каза нещо и той вдигна рязко глава, после кимна и тръгна право към нея. Тя бързо се премести до парапета. Оттам се откриваше живописна гледка към градините отдолу и Средиземно море в далечината. Не искаше повече да слуша обяснения и оправдания.

Но той не дойде при нея, а се насочи към входа вляво. Стегнатите му стъпки показваха, че това е с някаква цел. Заинтригувана, тя се обърна и замръзна при вида на тъмнокосия мъж в официален костюм, който го чакаше. Какво правеше тук? Нали принадлежеше към друг свят? Двамата мъже се срещнаха и незабавно се отправиха към едно тихо ъгълче, далеч от блъсканицата.

Защо беше дошъл? За какво беше всичко това? Огледа се предпазливо и се промъкна по-близо до тях.

— … съзнава какво се е случило онази нощ. Свързала е нещата и е разбрала какво сме направили и как сме го направили.

— Ние? Ти каза ли й, че и аз съм замесен? — В гласа му имаше и гняв, и обвинение.

— Нямаше нужда. Тя сама го е разбрала. Затова дойдох. Смятах, че трябва да те предупредя. Досега не съм успявал да я накарам да се вслушва в разумни съвети.

Явно говореха за нея. Почти бе излязла от прикритието на палмовите листа, готова да се изправи разобличително пред тях и да им каже, че няма да им се размине. Но следващите думи я заковаха на място.

— Щом не се вслушва в разумни съвети, трябва да я накараш да мълчи, за да не разкаже онова, което знае. Тук няма място за чувства. Самата тя го е доказала. А и едва ли някога ще имаш по-добра възможност. Отвличания и злополуки стават непрекъснато. Нейният случай просто ще попълни статистиката.

Устата й пресъхна от страх. Той няма да се съгласи! Той няма да й причини болка! Никога! За нищо на света! Виждаше профила му, засенчен от маската, която покриваше дясното око и не позволяваше да се разгадае изражението.

Последва въздишка, изпълнена с чувство на безсилие.

— Нямам избор.

Не! Отстъпи крачка назад: Не можеше да повярва на чутото.

— Ще го уредиш ли? Или искаш аз… — Чашата се изплъзна от пръстите й и се разби на пода. Двамата мъже се обърнаха. За част от секундата се парализира от обвиняващия израз на очите им. После побягна.

— Спри я! Ще развали всичко!

Погледна назад и видя лицето, наполовина прикрито от маската — идваше подире й. Шмугна се покрай някакъв строен младеж в костюм на балерина на Дега и продължи към асансьорите, завладяна от паническата нужда да се спаси.