Джанет Дейли - Маскарад

— С други думи, легнете на кушетката — процеди сухо тя.

Докторът я изгледа сепнато.

— Тук няма кушетка. — Бръчката на недоумение, която бе събрала веждите му, премина в израз на прозрение. — Аха, вие се шегувате. Добре е, че сте запазили чувството си за хумор.

— Това е едно от малкото неща, които съм запазила.

Отказвайки се от леглото, тя отиде до един стол и седна.

Инспекторът стоеше отстрани и тихо слушаше и наблюдаваше.

Докторът зае другия стол и кръстоса крак върху крак. Постави подложката върху коленете си, отвори мукавената папка и прелисти книжата в нея.

— Може ли да започнем?

След трийсетина минути, през които той зададе голям брой въпроси, свързани с общата й култура, миналото и вероизповеданието й, нейното търпение се изчерпа. При една от поредните паузи тя попита:

— Защо правим всичко това, докторе?

Докторът я изгледа така, сякаш искаше да каже, че отговорът е очевиден.

— Опитвам се да определя степента на увреждане на паметта ви. Причините за амнезията са многобройни и тя има различни форми — старческо слабоумие, алкохолизъм, електрошокова терапия, остър енцефалит, мозъчни травми… При тежките случаи симптомите водят началото си преди всичко от поражения върху мамиларните тела, таламуса и…

Тя тръсна глава.

— Навлизате в прекалени подробности, докторе!

— Моите извинения. Първоначалните ми заключения показват, че вие страдате от това, което наричаме травматична амнезия, а тя е резултат от сътресение на мозъка.

— Кога ще се върне паметта ми?

— Не е възможно да се каже кога. Може днес, утре, следващата седмица, следващия месец. — Той се облегна на стола и затърка замислено веждата си. — Най-вероятно ще се връща постепенно, ще си спомняте отделни частици от миналото си, както когато сглобявате мозайка.

— Но загубването на паметта не е завинаги?

— Има случаи, при които пациентът никога не се възстановява, но те са много редки. — Поколеба се, после добави: — Все пак, има голяма вероятност никога да не си спомните събитията непосредствено преди инцидента.

— С други думи, може да не си спомня самоличността или лицето на мъжа, с когото съм се боричкала?

— Точно така.

— Не казахте нищо за евентуално лечение. Лекарства? Или хипноза?

— Хипнозата често помага при истерична амнезия — където няма физическа причина.

Впи поглед в него.

— Искате да кажете, че трябва само да седя и да чакам, докато паметта ми сама се върне, така ли?

— В общи линии, да.

— Не мога да се съглася. Трябва да има нещо, което да помогне. — Изправи се и отиде до прозореца. — Трябва да има такова нещо!

— Не сте в състояние да принудите паметта си да се върне, мадмоазел. Колкото повече я напрягате, толкова по-неуловима ще става тя. По-добре е да дадете почивка на съзнанието си.

— Горчиво лекарство, докторе. — Беше неспособна да прикрие разочарованието си.

— Най-доброто. — Поговори й още няколко минути и си тръгна.

Тя стоеше до прозореца, борейки се със сълзите си, когато някакъв лек шум й припомни присъствието на инспектора в стаята. Хвърли му бърз поглед, а след това повдигна леко глава и се загледа в разноцветните платна на яхтите в залива.

— Нямаше много полза от добрия доктор, нали?

— Така е, макар че от разговора ви с него стана ясно, че познанията ви по медицина и анатомия не са големи, така че спокойно можем да приемем, че не сте свързана с медицинската професия.

— Но аз трябва да правя нещо, да имам някакви интереси! — Обезпокоена отново от тази пустота, тя се обърна.

— Дрехата, която сте носили, е скъпа. Може би сте богата и изобщо не се налага да работите.

— Може би… Но не мога да си представя, че бездействам или прелитам от един моден курорт в друг, запълвайки времето си единствено с партита и благотворителни прояви. Такъв живот е прекалено безцелен.

— Тогава какво мислите, че сте способна да правите?

Потърси в съзнанието си някакъв отговор, но само въздъхна:

— Аз… Не знам.

— Кажете ми нещо за правото — първото, което ви дойде наум.

— Свободни асоциации? — Любопитството й се възбуди.

— Да, нещо такова.

— Правото? — Затвори очи и се опита да се отпусне, да остави мислите си да текат свободно. — Корпорации, углавни престъпления, призовки… — Мъчително търсеше думи. Поклати глава. — Нека опитаме друго.

— Банково дело.

— Безименни швейцарски сметки, депозити, обменни курсове, лихви, заеми, ипотеки, чекови сметки, спестявания.