Джанет Дейли - Маскарад

Коул пристъпи напред и застана между Реми и Мейтланд.

— Правдоподобно ще бъде само ако се приближиш достатъчно, за да останат следи от барут. Защо не го направиш, Мейтланд? — Подкани го с пръсти да се приближи.

— Карл, недей — чу се задавеният вик на баща й, който изникна на няколко крачки. Погледът му бе изпълнен със страх и паника. — За бога, тя ми е дъщеря. Не можеш да направиш това.

— Ти май искаш да ме спреш — каза Мейтланд с подигравка и презрение. — Как, Фрейзър, след като не можа да спреш нея? Трябваше да се сетя, че Жарден са прочути с това, че никога не са имали куража да довършат започнатото. Аз обаче ще го довърша.

Нещо изпука в храста отдясно на Мейтланд. Той се обърна към звука и в този миг Коул се хвърли към пистолета и го изблъска от ръката му. В мига, в който оръжието описваше дъга във въздуха, от мрака изскочи Гейб.

— Вземи го, Реми! — извика Коул.

Пистолетът се беше приземил някъде в тревата. Реми неистово затърси пипнешком. Усети гладкия студен метал под пръстите си и бързо го грабна. Когато се обърна с пистолета, Гейб вече стоеше пред нея.

Той се поколеба за секунда, сетне протегна ръка.

— Дай ми го, Реми.

Тя отстъпи неуверено и поклати глава.

— По дяволите, Реми, нямаше да му позволя да те нарани. Опитвах се да го спра. Дай ми пистолета.

Изведнъж Коул се оказа до нея. Дишаше тежко. Взе пистолета от ръката й. С крайчеца на окото си Реми улови светлината от движещите се към тях фенерчета на полицаите.

Катедралата възвестяваше полунощ и началото на Великите пости. Реми се заслуша и леко потръпна, втренчила се в голите клони на една мимоза.

Чу стъпки по плочите на алеята, извърна се и видя Коул, който излезе през френските прозорци и дойде при нея в малкото вътрешно дворче. Мълчаливо й подаде чаша с бренди. Тя я взе и отпи една глътка, после се обърна и отново се загледа в нощта.

— Идвах при теб. Щях да напусна Ница на следващата сутрин. — Сега споменът бе кристално ясен. — Ти обвини семейството ми в измама. Спорихме ожесточено. Аз не ти повярвах — макар че ме измъчваше споменът от онази нощ, когато забелязах червеното порше на Гейб, паркирано на пътя върху дигата, и спрях да видя какво прави той там. Искаше ми се наистина прясната вода да е за миене и готвене. Но когато им казах в Ница, те…

— Разбирам…

— Слушах аргументи и оправдания. И без това компанията щяла да банкрутира. На всяка цена трябвало да извлекат пари. Те съсипваха Кресънт Лайн и не ги беше грижа. — Замълча, сподавяйки едно хълцане. — Мислех, че ги познавам, Коул. Те бяха моето семейство. Да ги гледам… да ги слушам… Господи, как болеше!

— Разбирам.

Реми въздъхна. Съзнаваше, че никога няма да забрави това чувство на измамено доверие, на измамена вяра, на измамена любов.

— Знаех, че трябва да ги спра. Двамата с теб трябваше да поемем компанията. Това беше единственият начин да я спасим. — Замълча за момент. — И си остава.

— Няма да е лесно, Реми.

— Лесно — засмя се тя. — Ще бъде неприятно. Много, много неприятно. Но трябва да го направим.

Коул я изгледа косо. Сивите му очи бяха спокойни.

— Сега си истински Донован.

Реми се усмихна.

— Сигурно е така…

— Ясно ти е, че можеш да се споразумееш със семейството си. Те подписват пълномощни в твоя полза и се отказват от борда, а ти изтегляш обвиненията срещу тях.

— Мислих върху това. Но щом човек започне веднъж с компромисите, докъде ще го докара, Коул? И какво оправдание бих могла да използвам? Може би да кажа, че го правя, за да избегна една тежка битка за контрол върху компанията? Или за да потуля неприятния скандал и да предпазя името Жарден? Чарли умря, помагайки на Реми Купър, а не на Реми Жарден. Време е това име да спре да означава толкова много.

— Или да започне да означава повече.

Реми го погледна и се усмихна.

— Може би…

Коул допря чашата си с бренди до нейната, после я обгърна с ръка и я притисна до себе си.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7133

Издание:

Джанет Дейли. Маскарад

ИК „Бард“, София, 2000

ISBN 954-585-103-1