Джанет Дейли - Маскарад

— Коул, почакай! — Реми понечи да тръгне след него, но Марк я улови.

— Остави го да си иде, Реми. — Вратата се затвори с трясък. — Така е по-добре.

Вечерта на Марди Гра — „Блажният вторник“. Огромната зала бе превърната във великолепие, достойно за светското събитие на годината. Блещукащи драперии се спускаха към подиума за бога властелин на бала и неговия двор. Висулките на кристалните полилеи улавяха и отразяваха светлината. Ослепителнобелият килим покриваше подиума, сцената и стъпалата. Всички бяха в очакване.

Реми седеше до площадката за танци. Косата й беше елегантно вдигната. Умело положеният грим прикриваше синините и създаваше нещо като маска на спокойствието.

Завъртя глава, за да чуе нещо, което казваше майка й. Дългите висулки от яркозелени и сини мъниста на обеците й докоснаха роклята й, покрита със синьо-зелени пайети. Забележката обаче не се нуждаеше от отговор и Реми отново се обърна към подиума, за да наблюдава откриването.

По древната традиция от Стария свят, то започна с пищно шествие, водено от миналогодишния кралски двор, следван от членовете на престижния Карнавален клуб, отрупани с мъниста и пера. Реми изтрая пантомимичното приветствие на краля и смогна да покаже заинтересованост дори когато бяха представяни дебютантките, облечени в задължителните бели рокли.

После разсеяно се заигра с висулките на колана си, за да се насили отново да обърне внимание на представянето на видните гости на Комос, седнал заедно със своята кралица на богато позлатения подиум.

Накрая започнаха танците. Реми остана седнала по време на първия от тях, докато майка й танцуваше с баща й, а Гейб — с партньорката си за тази вечер. После излезе на площадката с баща си. Обсипаната с пайети горна част на дрехата й скриваше стегнато превързаните ребра. Брат й й партнираше на третия танц. После се върна на стола си.

Наблюдаваше водовъртежа от тафта, атлаз, шифон и коприна, мъниста, гривни и изкуствени диаманти. Чакаше с нетърпение оркестърът да подхване „Ако някога спра да обичам“ — официалната песен на Марди Гра, която възвестяваше срещата на Краля и Комос и края на бала. В съзнанието й изникнаха думите:

Но този път невероятният текст не можа да я накара да се усмихне.

Сподави въздишката си и отпи от бялото вино, което Гейб й бе донесъл. Обграждаше я музика, смях и веселие. „Какво правя тук?“, помисли си тя, сетне горчиво се запита как е могла да забрави. Семейството й бе настояло да присъствува — за да се спази приличието.

Между пристигането на Краля с речния кораб предишната вечер и шествието на зулусите тази сутрин, слухът се бе разпространил: Коул Бюкенън е бил свален от поста президент на Кресънт Лайн — същият Коул Бюкенън, който е имал връзка с Реми Жарден с всички изгледи тази връзка да стане постоянна. Ако тя пропуснеше бала, влиятелните приятели на семейството щяха да стигнат до единственото възможно обяснение: у Жарден е настъпило сериозно разцепление.

Сега „приличието“ със сигурност бе спазено. Всички хора, които бяха от значение, я бяха видели. Беше ли необходимо да продължава да играе тази игра? Щеше ли нещо да се промени, ако си тръгнеше по-рано?

Стана от мястото си, решила да потърси Гейб или баща си — не за да ги помоли, а да им съобщи, че си тръгва. Те обаче не бяха между танцуващите или бърборещите наоколо. Реми веднага се досети къде са — в бара зад кулисите, потънали в разговори за бизнес, власт и политика между дежурната размяна на впечатления от голфа, футбола и лова. Малцина получаваха привилегията да бъдат поканени в бара зад кулисите, но в момента Реми пет пари не даваше, че достъпът там бе забранен за нейния пол. Беше й писнало от всички потайни и детински правила заради непрестанната грижа да се спазва приличието.

На входа я спряха.

— Съжалявам, но не мога да ви допусна.

— Трябва да говоря с баща си, Фрейзър Жарден. Спешно е.

— Добре, но почакайте тук, г-це Жарден.

Ако беше в настроение, Реми щеше да го последва вътре, но сега само искаше да се махне от тук. В този миг зърна Гейб. Понечи да му викне, но забеляза мъжа с него. Карл Мейтланд! Изпусна чашата с вино, прикри устата си с ръка, сподавяйки вика на изненада, и отстъпи крачка назад.

Гейб е бил с Мейтланд онази нощ! Гейб, а не Коул. Сега си спомни, че бе видяла и Коул с Мейтланд. Но през деня. Ето защо образът на двамата заедно беше толкова ярък и ясен. А през нощта трябва да е бил Гейб. Гейб! Как можа така да обърка нещата? Внезапно си спомни думите на френския психиатър, че паметта й може да се връща в хронологичен ред или… без последователност, на случайни неразбираеми късчета.