Джанет Еванович - Право в десетката

Вратата на асансьора се отвори и Рейнджъра ми връчи ключа.

— Не очаквай винаги да се държа толкова цивилизовано.

— Зашемети ме. Не знам какво да кажа.

Той взе ключа от ръката ми, прекоси коридора и отвори вратата на апартамент 4 Б. Запали лампата, подаде ми ключа и ме бутна вътре.

— Заключи вратата, преди да си променя решението — каза той. — Натисни копчето за седмия етаж, ако имаш нужда от мен.

Затворих, заключих и се огледах. Малка кухничка до едната стена. Широко легло в нишата. Бюро и стол. Удобно кожено канапе. Масичка за кафе и телевизор. Чисто и обзаведено с вкус. Чаршафите на леглото бяха чисти и изгладени. В банята имаше чисти кърпи и кошничка с тоалетни принадлежности.

Дрехите ми бяха изпрани и прибрани в голяма кошница, оставена до леглото.

Взех си душ и облякох чиста тениска и боксерки. Не бяха копринени и секси като тези на Рейнджъра, а от мек памук. Розови, с малки жълти маргаритки. Напълно подходящи да прекарам в тях самотна вечер, като се преструвам, че животът ми е безопасен и щастлив.

Минаваше десет, затова звъннах в дома на Морели. Никакъв отговор. Сърцето ми се сви. Завладяха ме ревност и неувереност. След като на мен ми бе трудно да си държа ръцете далеч от Рейнджъра, Морели можеше да е изправен пред същия проблем. Жените го следяха по улицата и извършваха престъпления с надеждата да се запознаят с него. Джо нямаше да се затрудни да намери меко тяло, до което да спи.

Мисълта за Морели с друга жена ми се стори ужасяваща, затова се отпуснах на канапето и запрепусках по телевизионните канали в стремеж да се разсея. Спрях се на баскетболен мач. Погледах десетина минути, но ми писна. Затърсих нещо друго, после се вторачих в тавана. Рейнджъра бе три етажа над мен. По-приятно ми бе да си мисля за него, отколкото за Морели. Фантазиите за Рейнджъра ме възбуждаха, а мислите за Морели ме натъжаваха.

Загасих телевизора, отпуснах се в леглото и си заповядах да заспя. Половин час по-късно все още бях напълно будна. Малката стаичка ми се струваше стерилна. Беше безопасна, но лишена от чар. Възглавницата не ухаеше на Рейнджъра. А думите на Антон Уорд продължаваха да ме измъчват. По бузите ми потекоха сълзи. Господи! Сега пък какво ми ставаше? Какви бяха тия тъпи сълзи? Дори не бях в мензис. Сигурно диетата беше виновна. Тъпчех се основно със зеленчуци и бях лишена от тортички и понички.

Надигнах се от леглото, грабнах ключа и се понесох с асансьора към седмия етаж. Минах с бодра стъпка през коридора и звъннах на вратата на Рейнджъра. Готвех се да позвъня втори път, когато той ми отвори. Все още бе с черната тениска и широкия панталон. Слава Богу! Щях да успея да се въздържа и да не му съдера панталона. Но не бях толкова сигурна за копринените боксерки.

— На четвъртия етаж е адски самотно — казах. — А и твоите чаршафи са по-хубави от моите.

— По принцип бих приел това за сексуална покана, но след тази сутрин вярвам, че искаш само чаршафите ми.

— Всъщност, надявах се да ми позволиш да спя на канапето.

Рейнджъра ме придърпа в апартамента и заключи вратата.

— Можеш да спиш където си поискаш, но няма да се чувствам отговорен за действията си, ако пак ме опипаш, докато спя.

— Не съм те опипвала!

Седяхме до масата в кухнята и Рейнджъра ме наблюдаваше как ям кроасани.

— Кажи ми честно — помоли ме той. — Наистина ли беше уплашена снощи? Или само искаше чаршафите, сапуна и храната ми?

Усмихнах му се весело.

— Има ли значение?

Рейнджъра се замисли за момент.

— Не особено голямо.

Бях спала на канапето, сгушена в пухен юрган, положила глава на една от възглавниците с меки копринени калъфи. Не беше удобно като в леглото, но пък не ме измъчваше чувство за вина.

— Тази сутрин, докато се къпеше, научих лоша новина — съобщи ми Рейнджъра. — Джънкман е пречукал ченгето си.

Сърцето ми се сви.

— Познавам ли го?

— Не. Член е на щатския отдел за борба с гангстерите. От северната част на Джърси, макар да е работил и тук.

Идваше моят ред.

— Джънкман ще бъде очистен — продължи Рейнджъра. — Доста хора го търсят. Междувременно искам да останеш в сградата. Ако не ми се налага да се тревожа за теб, мога да изпратя още двама души по следите му.

Не възнамерявах да споря. Нямах никакво желание да участвам в церемонията по коронясването на Джънкман. А и животът в апартамента на Рейнджъра не бе тежък. Сипах си още кафе.

— Разполагаш с много служители — отбелязах. — Как можеш да си позволиш да издирваш Джънкман и в същото време хората ти да следят и мен?