Джанет Еванович - Право в десетката

— Не разбирам накъде отива — отбеляза Лула. — Май само се опитва да се измъкне от теб. Обзалагам се, че никога преди не е идвал в този квартал.

Бях напълно съгласна с нея. Намирахме се в бедняшката част на Трентън и пътувахме към опасните квартали. Панчек шофираше като луд и без да се усети, профуча четири пресечки по Шеста улица.

Натиснах спирачката, когато Харълд пресече „Лайм“. Улица „Комстък“ се намираше само на една пресечка от нас. А там бе територията на Изкормвачите. Не възнамерявах да следвам Панчек из тези опасни земи.

— Знаем ли мобифона на Панчек? — попитах Лула. — Можем ли да го предупредим, че е навлязъл в земята на Изкормвачите?

— Не му знаем мобифона — отговори тя. — А и бездруго е късно. Той вече зави по „Комстък“.

Продължих надолу по „Лайм“, като шофирах бавно. Надявах се, че Панчек ще изскочи отнякъде. Никакъв късмет. Завих и насочих поршето на север.

След малко стигнахме до участъка. Оставих Лула в поршето, а аз заведох Родригес вътре. Знам, че беше тъпо от моя страна, но исках ченгетата да видят как съм заловила напълно облечен човек.

Наближаваше пет часът и Морели си бе тръгнал. Благодарих на Бога и за малките услуги. Нямах представа как да се държа с Джо. Благодарение на тъпия сапун на Рейнджъра, срещите с Морели ми се струваха адски неудобни. А ако трябваше да си кажа истината, не ставаше дума само за сапуна. По-скоро за самия Рейнджър. Този тип беше кошмарно секси.

И се разхождаше без бельо. Не можех да спра да мисля за това. Шамаросах се наум. Стегни се, заповядах си твърдо. Не си сигурна за бельото. Вярно е, че не успя да намериш други боксерки в апартамента, но това не означава, че той притежава само един чифт. Може останалите да са били в пералнята. Е, не звучеше твърде вероятно. Но пък реших да се придържам към тази идея, тъй като мисълта да застана до Рейнджъра, когато е без бельо, ме подлудяваше.

Кони беше спуснала кепенците, когато се върнах в офиса, затова оставих Лула до колата й и се върнах в сградата на Рейнджъра. Черният джип ме последва в гаража и паркира на едно от страничните места. Две от четирите места, запазени за Рейнджъра, бяха заети. Мерцедесът и турбото бяха там. Пикапът липсваше. Оставих поршето кайен до турбото, отидох до джипа и почуках на прозореца.

— Благодаря за помощта — казах любезно.

Типът, седнал до шофьора, ми кимна. Никой от двамата не проговори. Усмихнах им се и забързах към асансьора.

Влязох в апартамента и оставих ключовете на бюфета. Забелязах, че някой бе оставил купа с плодове и сребърен поднос с неотворени писма върху него.

Тъкмо си избирах плод, когато чух превъртане на ключ. Свалих резето и отворих на Рейнджъра.

Той метна ключовете си на бюфета и прегледа пощата.

— Как мина денят? — попита ме.

— Добре. Беше прав за Родригес. Седеше си в бара на Трета улица и „Ларами“.

Реших, че няма нужда да обяснявам повече. Бях сигурна, че е получил подробен доклад от хората си.

— Кой ще се жени? — поинтересува се той.

— Валери.

На вратата се почука и Ела се появи с поднос храна.

— Искате ли да подредя масата? — предложи тя.

— Няма нужда — отказа Рейнджъра. — Просто сложи таблата в кухнята.

Ела мина покрай нас, остави храната и се отправи към външната врата.

— Имате ли нужда от нещо друго? — попита тя.

— Не — отговори Рейнджъра. — Всичко е наред. Благодаря.

Не можех да повярвам, че големият опасен тип от специалните части живееше по този начин. Изпрани и изгладени дрехи, оправено легло, деликатеси.

Рейнджъра заключи вратата и ме последва в кухнята.

— Съсипах си мъжествения образ, нали? — подхвърли весело.

— Винаги съм смятала, че си адски суров тип. Представях си как спиш на голия под някъде.

Той вдигна капака от едното блюдо.

— Имаше и такива години.

Ела ни беше донесла задушени зеленчуци, ориз и пиле с лимонов сос. Напълнихме си чиниите и се настанихме на високите столчета зад бара.

Довърших си пилето и погледнах към сребърния поднос.

— Няма ли десерт?

Рейнджъра се облегна назад.

— Съжалявам, не ям десерти. Къде скрихте Изкормвача?

— В къщата на Вини в Пойнт Плезънт.

— Кой знае за него?

— Кони, Лула и аз.

Ръката му се протегна, свали ципа на анцуга и разкопча бронираната жилетка.

— Това няма да ти помогне, маце. Джънкман е застрелял последните си две жертви в главата.

Смъкнах жилетката и облякох анцуга отново. Дъждът бе спрял, но беше станало доста хладно.

Рейнджъра се обади на Ела и й съобщи, че излизаме. После извади анцуг и специален колан от гардероба. Черният найлонов колан съдържаше пистолет, електрошокова палка, сълзотворен спрей, фенер и амуниции. Излязохме от апартамента, заключихме и се качихме в асансьора. Двама мъже ни чакаха в гаража. Познавах ги добре. Танк и Хал. Те се качиха в пикапа, а ние с Рейнджъра се настанихме в поршето турбо. Рейнджъра бе облякъл черния си анцуг, но остави колана на задната седалка.