Джанет Еванович - Право в десетката

— Стой там! — казах строго и Лула и аз се втурнахме през вратата.

Булчинският магазин е собственост на Мария Рагуци, дребна женица на около петдесет години. Мария има къса черна коса, дълги черни бакенбарди и фини черни косъмчета по ръцете. Винаги носи тумбест игленик, закачен на гривната й, а откак я познавам, около врата й виси жълт шивашки метър. Беше омъжена и разведена три пъти, така че знаеше всичко за сватбите.

Лорета Стоунхаузър, Рита Мецгер, Маргарет Дърски, Валери, баба Мазур, мама и „сватбеният агент“ бяха натъпкани в малката стаичка. Мария Рагуци и Сали се движеха енергично наоколо и раздаваха роклите.

Маргарет Дърски ме съзря първа.

— Стефани! — извика тя. — Господи, мина толкова време! Не съм те виждала от първата сватба на Валери. А непрестанно срещам името ти във вестника. Вечно опожаряваш някое място.

Рита Мецгер се присъедини към нас.

— Стефанииии! Не е ли жестоко? Всички сме отново заедно. Велико, нали? Видя ли роклите? Страхотни са. Оранжева тиква. Страшно си падам по тиквите.

Мама се вторачи в мен.

— Още ли си надебеляла? Изглеждаш огромна.

Свалих анцуга.

— От жилетката е — обясних. — Бързах и забравих да я сваля.

Всички ме зяпнаха.

— Каква е тази жилетка? — попита Рита. — Смачква ти циците. Никак не те разхубавява.

— Това е бронирана жилетка — обясни й баба. — Стефани трябва да я носи, защото е известен ловец на престъпници и разни типове вечно се опитват да я очистят.

— Не е вярно — възрази Лула. — Опитват се да я очистят само понякога. Но днес е един от тези моменти.

— Мили Боже! — ахна Маргарет.

Майка ми потисна стона си и се прекръсти.

— Проклетата жилетка не влиза в плана — разочарова се Сали. — Какво да правим с нея? Ще скапе елегантната линия на хубавата рокля.

— Хей, говорим за обикновена бронирана жилетка, а не за девствен пояс — прекъснах го. — Просто ще я съблека.

— Жестоко — усмихна се Сали.

— Трябва да го даваш по-спокойно — посъветва го Лула. — Ще вземеш да си докараш някой инфаркт.

— Поел съм сериозна отговорност. Искам всичко да е безукорно — оправда се той, като свали една рокля от закачалката и ми я подаде. — Това е за теб.

Дойде и моят ред да ахна.

— Какво стана с оранжевото? — попитах нервно.

— Другите момичета ще носят оранжеви рокли. Главната шаферка трябва да е облечена в друг цвят. Това е патладжанено лилаво.

Лула се изсмя гръмко и притисна ръка към устата си.

Патладжан! Страхотно! Като че ли оранжевото не беше достатъчно лошо. Съблякох жилетката и си развързах обувките.

— Къде да отида да се облека?

— Пробната е в розовия коридор — отговори Сали, като ме поведе натам, понесъл роклята на Валери.

След пет минути всички бяхме издокарани. Три тикви и един патладжан. Снежнобялата гигантска рокля на Валери пък можеше да те ослепи. Гърдите на сестра ми се изливаха от деколтето, а ципът на гърба й едва удържаше на напора. Полата беше оформена като камбанка, за да прикрие дебелините от раждането. Всъщност обаче подчертаваше задника и бедрата й.

Валери пристъпи към тройното огледало, вторачи се ужасено в образа си и изпищя.

— Дебела съм! Мили Боже! Погледнете ме само! Приличам на кит. Огромен бял кит. Защо никой не ми каза? Не мога да тръгна към олтара в този вид. Пътеката не е достатъчно широка.

— Не е толкова лошо — утеши я мама, като се опита да приглади рулото тлъстини на талията. — Всички булки са красиви. Просто трябва да се видиш с воала.

Мария се втурна към нас с воала и нагласи ефирната материя над очите на Валери.

— През воала изглежда много по-добре, нали? — попита тя.

— Да. А ако наистина искаш да се почувстваш по-добре, погледни патладжана Стефани — захили се Лула.

— Не приличаше толкова на зеленчук, когато оглеждахме мострите — оправда се Сали, вторачен в роклята ми.

— Стефани има нужда от грим — обади се Лорета. — Лилави сенки, които да отиват на роклята. Блестящи сенки точно под веждите. И повечко руж.

— Много повече руж — поде Лула.

— Защо въобще се омъжвам? — изхленчи Валери. — Наистина ли искам да се омъжа?

— Разбира се, че искаш — паникьосано отговори мама.

— Да — несигурно потвърди Валери. — Ама дали искам да се омъжа за Албърт?

— Той е бащата на детето ти. Адвокат е… И е висок почти колкото теб.

С тези думи мама изчерпи аргументите си и погледна баба за помощ.

— Той е пухкаво меченце — поде баба. — И миличко сладурче, и какво ли не още.

— Страхотен купон — ухили се Лула широко. — Страхувах се, че днес следобед ще загубя някой от палците си, а вместо това се озовах сред пухкави меченца. А ти какво ще правиш? — обърна се тя към Сали. — Сватбеният агент участва ли в церемонията? Или си остава само с планирането на сватбата?