Джанет Еванович - Право в десетката

— Пипнали са го — съобщи ми тя. — Кони и аз слушахме полицейското радио и току-що научихме, че са заловили Джънкман.

— Подробности?

— Спрели го, защото профучал на червено. Проверили данните му и извадили късмет.

— И няма пострадали?

— Не съобщиха такова нещо.

Изпитах невероятно облекчение. Проблемът бе решен.

— Благодаря — казах на Лула. — Ще се видим утре.

— Забавлявай се — отвърна тя и затвори.

Ако побързах, щях да успея да купя подарък на Валери и да стигна навреме за празненството. Оставих бележка на Рейнджъра, грабнах ключовете за поршето и се отправих с асансьора към гаража.

Вратата се отвори, но в същия миг Хал изскочи откъм стълбището.

— Извини ме — каза той, — но Рейнджъра предпочита да останеш в сградата.

— Няма проблеми — успокоих го. — Тревогата е отменена и отивам на пазар.

— Страхувам се, че не мога да ти позволя да го направиш.

Хм, значи Рейнджъра не ме бе излъгал. Наистина бе наредил на хората си да ме държат тук.

— Мъже! — изсумтях недоволно. — Всички сте проклети кретени.

Хал не отговори.

— Разкарай се от пътя ми — наредих му грубо.

— Не мога да те оставя да напуснеш сградата.

— И как ще ме спреш?

Той пристъпи от крак на крак притеснено. Държеше електрошокова палка в ръката си.

— Е? — попитах.

— Имам право да те зашеметя с палката, ако се наложи.

— Я чакай малко. Искам да си изясня нещата. Готов си да зашеметиш жената, която живее с Рейнджъра?

Лицето на Хал потъмня от яркочервено към лилаво.

— Не ми създавай проблеми — помоли ме той. — Харесвам си работата, но ще я загубя, ако се прецакам с теб.

— Ако ме докоснеш с палката, ще уредя да те арестуват за нападение. И тогава няма да ти се налага да се тревожиш за работата си.

— Мамка му! — изстена Хал.

— Чакай малко — казах. — Дай да видя палката за секунда.

Хал ми я подаде. Взех я, докоснах я до ръката му, натиснах копчето и той се стовари като чувал с тухли на пода. Хал не беше лошо момче, но бе доста тъповат.

Наведох се над него, за да се уверя, че диша, върнах му палката, качих се в турбото и изфучах от гаража. Знаех, че от контролната стая ще ме видят на екрана и някой ще се погрижи за Хал. Не ми бе приятно да го зашеметявам, но ми предстоеше важна мисия. Трябваше да купя подарък на Валери.

По принцип отивах до универсалния магазин по шосе 1, но сега не разполагах с много време и се тревожех за задръстванията. Затова се отбих в магазин за електроника и купих на Валери мобифон с камера и едногодишен абонамент. Подаръкът не беше особено булчински, но знаех, че сестра ми имаше нужда от телефон, а не можеше да си позволи да си купи такъв. После минах през дрогерията, където се снабдих с картичка и хубав плик за подаръци. Бях готова за купона. Само дето не бях подходящо облечена. Дънки, маратонки, бяла ластична тениска и дънково яке не са стандартният тоалет за соаре в Бърг, но нямах време да пазарувам и за себе си.

Паркингът пред залата на ветераните бе претъпкан. Жълтият училищен автобус на Сали бе спрян на края. Мама бе наела Сали и групата му да свирят на купона. Джоан Уолески осигуряваше храната.

Излизах от поршето, когато мобифонът ми звънна.

— Маце — каза Рейнджъра, — какво правиш в залата на ветераните?

— Тази вечер е празненството на Валери. Хал добре ли е?

— Да. Камерата улови последното ти изпълнение. Хората от контролната стая се смяха толкова неудържимо, когато зашемети Хал, че не успяха да слязат достатъчно бързо и да ти попречат да изчезнеш от гаража.

— Чух, че са заловили Джънкман. Реших, че е безопасно да изляза.

— И аз чух същото, но досега не съм получил потвърждение. Пратил съм един човек да те охранява. Опитай се да не го унищожиш.

Линията прекъсна.

Влязох в залата и потърсих баба. Сали стоеше на сцената и изпълняваше рап, издокаран в червена рокля за коктейл и червени обувки с пайети. Останалите от групата бяха облечени в гигантски тениски и торбести панталони.

Беше ужасно шумно и не чух мобифона, но усетих вибрациите му.

— Стефани — каза майка ми. — При теб ли е сестра ти? Трябваше да е тук преди цял час.

— Звънна ли в апартамента ми?

— Да. Говорих с Албърт. Каза ми, че сестра ти не била там. Изфучала нанякъде с буика. Реших, че може да се е объркала и да е дошла на празненството без мен. Напоследък често й се случва да се отнесе и да забрави нещо.

— Валери няма буик.

— Имаше проблеми с нейната кола, затова вчера взе назаем буика на чичо Шандор.