Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Ястията бяха страхотни, но Каспар се хранеше умерено. Очакваше, че след петнадесетина часа ще влезе в жестока схватка.

— Нима храната и виното не ви допадат, милорд? — попита принц Дангаи.

— Напротив, ваше височество. Несравними са.

— Просто ми се струва, че не ядете. А и пиете малко.

Каспар огледа по-младия претендент за трона. Беше само с няколко години по-възрастен от него и още ставаше за битка. Ръцете и раменете му бяха с много мускули и почти нямаше тлъстини. Главата му бе гладко избръсната, но носеше мустаци и брада. Кожата на целия им род имаше оттенък на тъмен орех и на тази светлина леко лъщеше. Каспар продължаваше да се чуди кога ще се престраши да облече пригодените за жегата традиционни кешийски дрехи.

— Стомахът ми е малко разстроен, ваше височество. Искам да съм сигурен, че ще се насладя напълно на предстоящите празненства.

— Ще са доста впечатляващи — обади се принц Сезиоти от другата страна на масата. — Церемониалмайсторът всяка година се опитва да организира все по-грандиозни тържества.

— Колко ли слонове и яздещи зебри маймунки ще има? — засмя се Дангаи. — През първия половин час е весело, после… Но пък народът ги обича.

Сезиоти също се засмя.

— И ти ги обичаше, като беше на шест. Непрекъснато ми викаше да те вдигам на високо, докато не ми изтръпнеха ръцете.

Дангаи кимна.

— Помня, братко, помня.

Каспар сравняваше двамата мъже. Приликата им бе очевидна, но Сезиоти не беше толкова мускулест. Беше убил своя лъв, както се полагаше на всички от Истинската кръв, но вероятно това се бе случило преди поне тридесет и пет години и явно бе последният му лов. Изглеждаше като човек, отдаден на науката. Лицето му бе по-фино от това на брат му.

Каспар продължаваше да се чуди. Двамата очевидно се наслаждаваха на компанията си. Между тях имаше лекота, породена от годините, и по всичко личеше, че са много близки.

Не можеше да си представи какво би ги направило врагове. Всички братя се караха, а тези освен това сигурно имаха различни възгледи за начина на управление на Империята. За Каспар беше очевидно: Сезиоти трябваше да наследи трона, а Дангаи да поеме командването на цялата армия, а не само на Вътрешния легион. Тогава щеше да се погрижи нищо да не се случи с брат му.

„Какво ли изпускам? Има нещо, което не виждам.“

— Принц Дангаи, преди да замина от Оласко, имахме някакви дребни търговски пререкания с Кеш. Въпросът уреди ли се вече?

Дангаи счупи един кокал и започна да изсмуква костния мозък.

— Това е в областта на Сези. Аз се занимавам предимно с военни дела.

— Проблемът не беше в Оласко — обясни принц Сезиоти. — Ролдем настояваха всички стоки, отиващи към Източните кралства, да минават през тях. Може да изпращаме стоките през Кралското пристанище в падината Таутон, но тогава ще трябва да плащаме мито. А ролдемските пирати контролират Кралско море.

— И не закачат само кораби от Кралството.

Сезиоти се усмихна тъжно.

— Защото Кралството също има силен флот. За съжаление Кеш е земно животно и флотът ни не е много голям.

— Сега навлизаме в моята тема, братко — включи се Дангаи. — Отдавна караме баща ни да построи ескадра нови кораби в Стрелата. Ако ги разположим там, Ролдем може да намали претенциите си.

Сезиоти се съгласи и разговорът за търговия и военни нужди продължи гладко.

Когато вечерята приключи, Каспар бе убеден, че тези мъже са идеални за съвместно управление, който и от двамата да седне на трона. Въобще не беше видял прословутото съперничество.

Завари Паско в покоите си.

— Какво става?

Слугата му махна да излязат на балкона.

— Калеб убеди Талвин, че ни трябва повече разузнаване преди нападението. Възможно е да има две бази или пък едното място да е леговището на магьосника. Пъг ще пристигне сутринта и ще реши какво да правим.

— Проклятие — измърмори Каспар.

— Милорд е нетърпелив за бой? — усмихна се Паско.

— Не. Но ако знаех, че утре няма да се сражаваме, щях да ям и определено да пия много повече.

Калеб се придвижваше внимателно в мрака.

Преди няколко часа бе напуснал тайната квартира и бе слязъл в каналите заедно с Тал Хокинс. Единият бе поел на север, а другият на юг. Други агенти на Конклава прикриваха гърбовете им и двамата можеха да се съсредоточат.

Калеб се придвижваше стъпка по стъпка през задръстената с боклуци дълбока до коляно вода. С Тал бяха решили те да разузнаят двете места, защото имаха добро обучение от Острова на чародея. Въпреки че нямаха магически дарби, сетивата им бяха максимално изострени и това им даваше шанс за оцеляване. Щом и опитни крадци загиваха по тези места, значи нещо не бе в ред.