Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Да вървим.

Намираха се в малка стая в някаква изоставена къща. Йеша го прегърна през кръста, за да може да се подпира на нея. Минаха през кухнята и видяха мъжа, който хъркаше на масата. Момичето помогна на пленника да го заобиколят и да се измъкнат на улицата.

Убиецът се огледа. Беше късна нощ и само далечните шумове на града нарушаваха тишината.

— Къде сме? — прошепна той.

— В Кумхар. Трябва да изминем само половин пресечка.

Помогна му да стигнат до металната решетка по средата на улицата. Наведе се и опита да я махне, но не успя.

— Дай да ти помогна — предложи изтощеният пленник и почти извика от болка, когато се наведе. Все пак се справиха и видяха металните стъпенки, спускащи се надолу.

— Ще можеш ли да слезеш?

— Мога — мъжът се извъртя и бавно спусна крака в шахтата. След това започна да слиза, като разчиташе предимно на волята си. Малко преди да стигне до дъното усети, че го подпират две силни ръце.

Долу ги очакваше дрипаво облечен мъж, който каза:

— Аз го поемам оттук.

— Не те познавам — каза Нощният ястреб.

— И аз, но ми е платено да те заведа до следващия човек. Да побързаме, преди да са открили, че те няма.

— Чакай — намеси се момичето. — Къде ми е златото?

— Сега ще ти го дам — с внезапно движение мъжът извади нож от ръкава си и го заби в корема й. Тя се облещи и понечи да каже нещо, но не можа да издаде и звук. След това се свлече в мръсната вода. — Хайде.

— Това беше разумно. Така няма да каже къде ме е завела.

— Плащат ми добре, за да залича следите. Като те заведа при приятелите ти, ще се върна и ще наместя решетката. Хайде, по-бързо.

Пленникът беше слаб, но създалата се възможност да избяга бе върнала силите му. Мъжът го отведе до по-широко разклонение, където ги очакваха две облечени в черно фигури. Лицата им бяха покрити и се виждаха само очите.

Пленникът избърза и се приближи към убийците.

— Убийте го.

Един от Нощните ястреби кимна, извади меча си и посече парцаливия мъж. Другият подхвана ранения през кръста.

— Ела, братко.

Тръгнаха по главния тунел и завиха надясно. След една стъпка бившият пленник спря.

— Чакай! Защо…

Пресегна се и дръпна кърпата от лицето на мъжа, който го крепеше.

— Ти!?

Амафи светкавично му преряза гърлото с камата си и го бутна в канала.

— Е, вече знаем — каза Тал и свали маската си.

— Да, ваше великолепие. Вече знаем със сигурност.

Върнаха се до дрипавия.

— Вече можеш да станеш.

Чезарул се изправи и поклати глава.

— Какво ли не правим за каузата.

Тал се засмя.

Тримата тръгнаха към трупа на момичето.

— Лела, казвали ли са ти, че умираш много красиво?

— Благодаря, Тал — каза тя и се надигна.

Той й подаде ръка за помощ.

— И двамата се справихте чудесно.

— Значи вече си сигурен в информацията? — попита Чезарул.

— Доколкото може. Останаха само две вероятни скривалища и щом нашият приятел възрази срещу завиването на север, значи най-вероятно базата е на юг. Щеше да умре, преди да изтръгнем някаква информация, и това бе единственият начин.

— Кога ще нападнем, ваше великолепие? — обади се Амафи.

— Утре по обед. Да ги изненадаме, когато не очакват — Тал се обърна към Чезарул. — Кажи на Калеб да събере всички, а аз ще се погрижа за останалото.

Чезарул кимна и тръгна по тунела.

— Ще видя какво стана с хората в тайната квартира — каза Амафи. — После ще се свържа с Паско, за да извести Каспар за плановете ни.

— Внимавай. Все още ни търсят.

— Крил съм се из сенките още преди тези псета да се родят — Амафи се изкатери по шахтата.

— Сега какво ще правиш? — обърна се към Лела Тал и се усмихна, въпреки че лицето му не се виждаше в тази тъмница. Лела беше първата му любов, още когато се казваше Нокът на сребърния ястреб и тепърва започваше обучение с Конклава.

— Връщам се в Крондор, в същата кръчма, и по цяла нощ ще слушам глупости. Понякога попадам на интересна информация — тя го погали по бузата. — Жалко, че не мога да остана повече. Тук ще е доста интересно. Освен това често си мисля за теб.

Тал се засмя.

— Аз съм женен.

— Това не пречи на много хора. Честно казано, и на мен.

Той я прегърна.

— Трябва да тръгваш. Колкото повече се отдалечиш от този град, толкова по-добре. Надявам се, че следващия път ще се видим при по-добри обстоятелства.

Тя погледна оцапаната си рокля.

— И дано да е по-чисто. Довиждане — целуна го по бузата и започна да се катери. Тал изчака малко и я последва.