Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Каспар се облегна и го погледна в очите.

— Надявам се да направя нещата по-добри, ваше величество. Прав сте. Служа на хора, които искат да премахнат тази опасна ситуация.

— Тоест откачения магьосник Варен.

— Сега вече наистина ме впечатлихте.

Императорът се наведе напред.

— При толкова шпиони в Кеш, не мислиш ли, че неколцина работят и за мен? Имахме известни подозрения, но твоето идване ме убеди. Според сведенията той е умрял в Опардум от ръцете на Талвин Хокинс. Едно от нещата, които ме изненадаха най-много, беше съвместното ви пристигане.

— Уредихме си споровете.

— Както и да е, в някои от докладите не виждах смисъл, затова се обърнах към магьосниците в Звезден пристан. Според тях или откаченият магьосник Сайди, когото се опитахме да убием преди стотина години, се е завърнал, или Варен е избягал и сега е в Кеш, или се е появил нов мощен некромант. Вторият вариант изглежда най-вероятен.

Каспар реши, че няма да е зле да му каже какво е научил от Пъг.

— Доколкото знам, Варен е Сайди.

— Това би обяснило много неща. Предпочитам простите отговори, а този е много елегантен. А ти защо си тук?

— Дойдох да си уредя сметките.

— Добре. И докато го правиш, гледай да запазиш империята ми поне още малко време.

— Ще направя каквото мога, ваше величество.

— Имам план, стига да живея достатъчно, за да го изпълня. Ако Дангаи удържи узурпационните си импулси още малко, имам решение, което би донесло още сто години мир. В противен случай ще сме изправени пред гражданска война.

— Целите ни са еднакви, защото много от проблемите ви са породени от Варен. Той иска безредици.

— Защо?

— Защото служи на злото, ваше величество. Дори не му е нужно бунтът да успява. Последиците от него ще се усещат поне десетилетие. Много невинни ще пострадат. А ако бунтът успее, другите династии също ще бъдат в опасност.

— Но защо?

— Варен не търси власт за себе си, а се опитва да премахне чуждата. Той има други цели и иска да разпали война и хаос.

— Живях твърде дълго — каза императорът. — Между другото си шах.

Каспар погледна дъската и се замисли. Колкото повече хаос имаше по земята, толкова по-силно ставаше злото. След като бе изкарал две години с Пъг и хората му и бе видял дасатите, знаеше, че Варен е само един от многото противници на Конклава.

Но въпреки мощта си Варен беше смъртен и можеше да бъде победен.

Каспар се предаде.

— Печелите, ваше величество.

— Както винаги, Каспар. Още не съм умрял.

Каспар стисна ръката на императора.

— Не и ако зависи от мен.

— Време е да се върнеш в покоите си, а аз пак трябва да играя ролята на стар глупак — императорът повиши глас. — Къде са моите красавици?

Завесите бързо бяха прибрани и момичетата се появиха отново.

— Ролята не е толкова лоша.

— Наистина — съгласи се Каспар.

Докато се прибираше, Каспар мислеше за ролята на императора в предстоящите събития. „Дали е истински съюзник? Или просто играе поредната игра?“

Легна, но не можа да заспи още дълго.

Пленникът бавно отвори очи.

Над него се бе надвесило красиво момиче. По прическата и дрехите приличаше на меджун, номадите, които преследваха стадата антилопи на юг от Оверн.

— Тихо. За момента си в безопасност — прошепна тя и обърса лицето му с влажен парцал.

Мъжът почти не можеше да говори. Беше подпухнал от постоянния бой на Амафи. Беше вързан на стола от дни. Не му даваха да ходи по нужда, биеха го, не го хранеха и получаваше вода, колкото да не умре от жажда.

Но не бе предал клана си.

— Можеш ли да станеш? — попита момичето. Акцентът й също издаваше номадския й произход.

Мъжът изстена и се надигна, а тя му подаде някаква купа.

— Изпий го бавно. Ще те ободри.

Течността беше малко горчива, но притъпи болката и го поосвести.

— Коя си ти? — попита той хрипливо.

— Човек, на когото е платено да те освободи. Казвам се Йеша.

— Да ме освободиш ли?

— Трябва да те измъкна от тази стая и да слезем в канализацията. Там ще ни чака друг. Не знам кой и къде ще те води, и не искам да знам. Мъжете, които те плениха, ме плашат и изчезвам веднага щом си получа златото. Можеш ли да стоиш прав?

Мъжът изстена и се опита да запази равновесие.

— Имаме само няколко минути.

— Къде са стражите?

— Мислят, че умираш, и не са толкова бдителни. Единият беше призован с фалшиво съобщение, а другият спи. Трябва да изминем кратко разстояние, но да бъдем тихи.