Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Още ли играеш?

Каспар се усмихна. Императорът беше стар, но паметта му бе отлична. При първата им среща бяха играли шах и Каспар бе успял да направи пет добри хода, преди да бъде победен.

— Да, ваше величество.

— Добре. Турган Бей да те доведе в покоите ми след вечеря. Ще изиграем една партия. Само двамата.

— За мен ще е чест, господарю — Каспар се поклони и заотстъпва назад. Щом измина нужното разстояние, се обърна и излезе.

Паско го очакваше търпеливо.

— След вечеря ще играя шах с императора.

— Получили сте персонална покана? — учуди се старият слуга.

— Да — отвърна Каспар малко раздразнено.

— Не изглеждате щастлив.

— Защото не съм — понижи глас Каспар. — Старецът няма думата, докато е жив. Важна е смъртта му — завиха по един коридор и се насочиха към покоите му. — А подобна визита може да ми навлече смърт.

— Защо?

— Защото в Кеш всеки си има фракция, а ако аз съм приятел на императора и не съм от някоя от тях…

— Тогава сигурно сте подозрителен, дори враг.

— Именно. Сигурен съм, че ще имаме поне две визити. Приготви ми най-хубавите дрехи.

— Вие сте с тях, господарю.

— Паско, това да управляваш държава си имаше много плюсове и един от тях беше невероятният гардероб. Виж дали ще намериш шивач, който да ми направи панталони, риза и жакет по модата в Оласко до довечера. И обущар също. Ботушите няма да станат за един ден, но поне може да ми пооправи тези. А също и шапка. Знаеш какво да правиш.

— Знам, господарю — Паско се поклони и го остави.

Каспар се надяваше, че слугата е прав, защото самият той нямаше представа какво да прави. Надяваше се тази вечер да получи някакви насоки.

Пленникът се свлече на стола.

— Свести го — каза Тал.

— Ваше великолепие, работя над него вече два дни. Този мъж е решен да умре, но да не предаде клана си — Амафи погледна през рамо припадналия затворник. — Аз съм професионален убиец. Има хора, които се наслаждават на мъченията, но аз не съм от тях. Знам, че като всичко в живота, измъчването може да се прави добре или зле, и се старая, въпреки че не ми харесва. Ако го оставим да почине малко, ще се оправи. Трябва да му осигурим изолирана килия, за да се свести в нея. Несигурността и объркването са наши съюзници.

— Нямаме време — каза Тал. — Свести го.

— Ваше великолепие, ще се подчиня, но той ще ни каже това, което си мисли, че искаме да чуем.

Тал беше ядосан. Не се съмняваше, че силите на Варен са в настъпление, след като бяха убили половината хора на Калеб и се бяха опитали да пленят него. Беше съгласен с предположението на Каспар, че се опитват да хвърлят Кеш в хаос, а един преврат по време на Банапис щеше да е идеален.

Помисли върху думите на Амафи и кимна.

— Направи каквото каза, но ако Варен е в този град, искам да знам. Няма да повикам Пъг или Магнус, ако не съм убеден, че магьосникът е тук.

— Ваше великолепие — Амафи махна на двама от стражите. — Трябва да го преместим.

Тал знаеше, че е опасно да местят пленника, но се надяваше, че методите на Амафи ще дадат резултат.

Обърна се и излезе. Трябваше да отиде до една странноприемница и да предаде съобщение на човека зад тезгяха, а той щеше да се погрижи то да стигне до Острова на чародея.

Накор влезе забързано в кабинета.

Миранда и Пъг обядваха и си говореха.

— Имам новини — заяви дребният комарджия.

— От Калеб?

— Не. От Талвин Хокинс. Подозира, че Варен е в град Кеш — Накор подаде на Пъг специално конструирания цилиндър. — Калеб е добре, макар да е малко пострадал, попаднал е в капан.

— Пострадал ли? — възкликна Миранда.

— Пак са го ранили — Накор поклати глава. — Събира си колекция от белези това момче. Но е добре и ще предам на Мари само това.

— Разумно — каза Пъг, докато преглеждаше съобщението. — Каспар се е свързал с Турган Бей, а Калеб е мислел, че е намерил Нощните ястреби, но очевидно те са го намерили.

— Дали да не отидем там? — попита Миранда. — Ако Варен е в града, тримата нямат никаква защита срещу него.

Пъг поклати глава.

— Не е точно така. Изпратил съм някои хора да ги наглеждат, а ние можем да се появим за минути, ако се наложи.

— Защо не отидем още сега?

— Защото ако се появя и Варен разбере, може да взриви половината град само за да ме убие. Освен това познава теб, Накор и Магнус, така че е опасно да се показвате.

— А какво го спира да направи подобно нещо веднага?

Накор сви рамене.

— Ако иска да потопи Кеш в хаос, би могъл, но ефектът ще е краткотраен. Една външна заплаха ще ги обедини и ще премахне споровете. Но ако остави едната фракция да вземе надмощие над другата и това е подкрепено с убийства, би могъл да предизвика дългогодишен хаос. Понеже ако в столицата има кръвопролития, границите ще се отслабят. Губернаторът на Дърбин може да обяви независимост или пък Джал-Пур да се разбунтува. Освен това поне няколко държави от Конфедерацията ще въстанат. Варен иска победа на злото, а не бързо разрешен конфликт.