Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Как да те намерим? — попита Тал.

— Аз ще те намеря, Тал Хокинс. Каспар е гост в двореца и нямаме достъп до него, а Калеб трябва да се спотайва, защото го търсят. Носят се слухове за някакво нападение в „Господарката на късмета“, но мисля, че следващите няколко дни можеш да се движиш без страх за живота си.

— Как така? Та нали ме нападнаха?

— Ако Нощните ястреби искаха да те убият, щяха да са го направили. Славата ти с меча е голяма, така че щеше да отнесеш стреличка или отрова в питието. Искали са да те заловят жив, за да те разпитат. По същия начин, по който в момента вие разпитвате техния човек.

— И това ли знаеш?

— Такъв ми е бизнесът — отвърна едрият и се изправи. — Не се тревожи, Нощните ястреби са опасни, но са малко и не могат да покрият всичко. Аз, от своя страна, имам очи и уши навсякъде. Не съм като благородниците и търговците, които се разхождат навън и си мислят, че нищо не може да ги сполети. Знам, че в сенките дебнат ръце с ножове. Ако науча, че се задава някаква опасност, ще те предупредя.

— Защо? — попита Калеб.

— Защото ако сте мъртви, няма да ми платите. Излизайте по един, и то поред. Каспар от Оласко, ти, Калеб, и накрая Талвин. За всеки от вас има водач, който ще ви изведе от каналите. Препоръчвам ви да се окъпете, като се приберете. Тукашната миризма направо прониква в кожата. Желая ви лека вечер и безопасно прибиране.

Турган Бей стоеше неподвижно. Носеше церемониалната си огърлица — истинско произведение на изкуството от злато и скъпоценни камъни.

Щеше да представи Каспар на императора, въпреки че въпросът с политическото убежище беше уреден отдавна. Каспар трябваше да положи клетва и в замяна нямаше да го обесят или да го хвърлят на крокодилите.

Това беше първата му среща с Диигаи, престарелия император на Велики Кеш, откакто го бяха изгонили от Оласко.

Императорът беше крехък, но още се държеше изправен. Движенията му загатваха за това какъв добър ловец е бил. И той като предците си бе ловувал черния лъв, обитаващ кешийските равнини. Тялото му още носеше белези от тези схватки.

Тронът беше изработен от слонова кост и поставен на подиум от черен мрамор. Зад него имаше барелеф на сокол с разперени криле — великия символ и печат на Кеш. Наблизо на един прът имаше истински сокол — гледаше хората в помещението с жълтите си очи.

Шапката на церемониалмайстора на подиума беше окичена с безброй пера и златни брошки. Освен нея носеше златен колан и леопардова кожа през раменете.

„Не че му трябват допълнителни отличителни знаци“ — помисли Каспар. Шапката беше толкова натруфена, че нямаше къде повече. За разлика от типично кешийския стил сега представянето и клетвата бяха кратки и отнеха само около половин час, но въпреки това церемониалмайсторът изглеждаше изтощен.

Каспар спря да слуша още след първите минути и се замисли за предстоящия сблъсък. Не изпитваше особена любов към Империята, но владетелят й бе човек с чест и не заслужаваше да го сполети преврат.

Освен това знаеше, че за всичко е виновен не алчен принц, а луд магьосник, който имаше пръст и в неговото сваляне. Съдбите на двамата владетели бяха различни, но крайният резултат щеше да е един и същ. Хаос в региона и предимство за слугите на злото.

Знаеше, че причината за краха му бе приютяването на Лесо Варен и постепенното попадане под влиянието му. Каспар бе успял да изкупи донякъде вината си и да настрои моралния си компас, но все още жадуваше за кръвта на магьосника.

Дългите години живот според дворцовия етикет си казаха думата и той осъзна, че току-що са го представили. Пристъпи напред и се поклони бавно, сякаш бе слушал всяка дума на церемониалмайстора.

Познаваше императора отпреди. От първата си визита в Кеш като момче и от по-късно, като млад и току-що провъзгласен за херцог.

Но сега идваше да търси убежище или поне това бе историята, която Турган Бей бе пробутал на лорд Семалкар, Първи канцлер и Командир на имперската кавалерия. Петицията му беше одобрена и от лорд Рава, Командир на Имперските колесници.

Забеляза, че двамата принцове, Сезиоти и Дангаи, отсъстват.

— Ти, който си Кеш, търся твоя подслон и твоята милост срещу несправедливостта, която ме застигна — произнесе Каспар според обичая. — Вричам се в лоялност и се заклевам да те защитавам с живота и честта си.

Диигаи се усмихна и махна с ръка.

— Готово. Ти ли си, Каспар? Откога не сме те виждали? От двадесет години!

— Да, ваше величество — отвърна бившият херцог.