Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Значи не сме и наполовина толкова умни, колкото си мислехме.

— Добре ли си? — попита Тад.

— Не съм толкова зле, колкото изглежда. Порязаха ме два пъти в рамото, но не дълбоко. Освен това имам рана на главата, а те обикновено кървят много. По някое време припаднах и помня само, че ме носиха — той се огледа. — Къде сме?

Тад му обясни и Калеб кимна.

— А вие как се озовахте тук?

Момчетата разказаха за убийците.

— Ако са искали да ви убият, щяха да го направят. Според мен са ви подплашили, за да ги доведете тук — гласът му бе угрижен.

— Отървахме се от тях — каза Джоми. — Натресох ги на чираците на хлебарите и те решиха да се позабавляват. Погледнах назад, докато се измъквахме. Ония отнесоха сериозен пердах.

— Изненадан съм, че не са избили момчетата — каза Калеб.

— Изненадата прави чудеса.

— И глупостта също. Джоми, онези момчета можеше да загинат заради теб.

Младежът спря да се усмихва.

— Не искам благодарност за това, че спасих братята, но не очаквах и критика. Нима предпочиташ ние да бяхме загинали?

Калеб вдигна примирително ръце.

— Прав си, извинявай. Не съм бил там.

— Какво ще правим сега? — попита Тад.

— Трябва да почина още няколко дни, но не тук. Изложихме тези хора на достатъчно опасност. Ще намерим ново скривалище — той прокара ръка по дългата си коса и видя, че е покрита със засъхнала кръв. — И трябва да се измия.

Надигна се и стисна зъби за минута. После повтори:

— Трябва да се измия.

— Вече го каза — обади се Зейн.

Калеб кимна и продължи:

— Ако знаят къде сме…

— Не знаят. Иначе вече щяха да са ни избили.

— Да. Аз… прав си.

— Защо не полегнеш? — каза Джоми. — Аз ще ги наглеждам.

Калеб легна и след минути заспа отново.

— Май е време да ви питам защо толкова много хора искат да ни убият? — Джоми се втренчи в Тад и Зейн, седна на стола и зачака отговор.

Минаха още две яденета, преди Калеб да се надигне отново. Момчетата предполагаха, че е някъде преди пладне.

— Май са ми счупили главата — изстена Калеб.

— Не се вижда отвън. Чакай — Джоми мина покрай стоящите на пода братя и излезе.

— Къде отива?

— Не знам — отвърна Зейн. — Може би до тоалетната?

— Нали не сте излизали навън? — Калеб се надигна и се подпря на облегалката на освободения стол.

— Не — каза Тад. — Оставиха ни гърне до вратата.

Вратата се отвори и Джоми внесе порцеланова купа. След това извади сгъната кърпа и наля в купата вода.

— Нали каза, че искаш да се измиеш.

Калеб смъкна окървавената си риза.

— Има и чисти дрехи, сега ще ти донеса.

Върна се след няколко минути с чиста риза и шапка.

— Загубил си си шапката. Помолих домакина ни да ти намери нова.

— Благодаря. Тъкмо ще скрие раната.

— Говорехме какво ще правим нататък, когато припадна — каза Тад.

— Някои неща ми се губят, но доколкото си спомням, за малко са щели да ви пленят, нали?

— Точно така — отвърна Джоми. — И от това, което ми казаха тези двамата, сме загазили сериозно.

— Какво му казахте? — попита Калеб.

Тад и Зейн се спогледаха, но Джоми ги изпревари.

— Достатъчно, за да знам, че или съм с вас до края, или ще съм мъртъв в мига, в който опитам да напусна града. Не съм сигурен, че разбирам всичко, и ще оставя на теб да ме просветлиш допълнително, ако има нужда. Но трябва да знаеш, че няма да ви подведа. Вие се отнесохте добре с мен и ме нахранихте, а аз просто бях помогнал на братята. Не ги обвинявай. Аз ги убедих, че заслужавам да знам за какво ще ме убият.

— Така е справедливо, Калеб — каза Тад.

Калеб погледна Джоми и каза:

— Замеси се в голяма опасност.

Момчето от Новиндус сви рамене.

— Забърквам се в опасности, откакто с Роли ни изгониха от къщи. Можеше и аз да съм умрял. Реших, че вие сте добра ръка, и мисля да заложа на вас. Та къде ще отидем сега?

— В една странноприемница наблизо — Калеб се обърна към Зейн. — Ти ще отидеш преди нас. Не е далеч, така че едва ли ще имаш неприятности. Враговете ни се оглеждат за три момчета, а не за едно. Освен това с тая коса приличаш на местен. Ще ти кажа паролите. Ние ще те последваме след малко.

Зейн изслуша инструкциите и тръгна.

— Трябва да свърша нещо, преди да се присъединя към вас — каза Калеб на другите двама. — Ако не се появя до зазоряване, идете при съдържателя и кажете, че трябва да заминете с първия керван на север. Това е код и някой ще дойде да ви отведе вкъщи. Разбрахте ли?

— Къде ще ходиш? — попита Тад.

— Да разбера какво се обърка снощи.