Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Тад закима и опита да каже нещо с пълна уста.

— Благодаря — обади се Зейн.

— Госпожице, а ние какво да правим? — попита Джоми.

— Чакайте — отвърна момичето, излезе и затвори вратата.

Каспар вървеше бързо през двореца. Паско го следваше по петите. Едва се зазоряваше, но го бяха повикали преди петнадесет минути. Нямаше време за бръснене или душ. Дори за кафе.

Стигнаха до кабинета на Турган Бей, който му махна да седне и каза на Паско да изчака навън. Агентът на Конклава се поклони и седна.

— Кафе? — попита Турган и посочи голямата кана на масата.

— Благодаря — Каспар си наля. — Напоследък не мога без него сутрин.

— По-пристрастяващо е от някои наркотици на пазара — Турган Бей махна на Каспар да го последва на балкона, гледащ към градината.

Вече се виждаха първите лъчи на зората и небето бе оцветено в розово и сребристо. Очертаваше се поредният горещ ден. Ако не мислеше, че ще изглежда твърде нелепо в местното облекло, Каспар отдавна щеше да е пратил Паско за пола и сандали.

— Нощес се е проляла доста кръв.

— Не съм чул нищо.

— Сега чуваш.

— Кой е умрял?

— Като за начало, принц Ноука.

— Праплеменникът на императора? — възкликна Каспар.

— Същият. Един от основните привърженици на Сезиоти — Турган Бей поклати глава и въздъхна, сякаш се опитваше да изпусне напрежението си. — Ето какво обаче ме ядосва: знам, че зад това стои Дангаи.

— Сигурен ли си, че някой не го използва?

— При управлението на Лакейша синът й Авари е бил подлъган от Онзи, чието име е забравено.

Каспар кимна. Знаеше достатъчно от близката история на Кеш. Името на лорд Нироме бе зачеркнато от архивите заради предателство и бе забранено семействата да кръщават деца така.

— Дангаи не е марионетка. Вече напълно контролира Вътрешния легион. Боя се, че може да видим повторение на последния опит за завземане на трона, когато Гвардията се е сражавала с Вътрешния легион в самия дворец.

Той погледна към градината за момент, после отново се обърна към Каспар.

— Знаеш ли, тогава хвърлили почти хиляда офицери от Вътрешния легион в Оверн. Крокодилите пирували с месеци. Само че този път не знам дали Гвардията ще се изправи срещу Легиона. Сезиоти не е много популярен. Уважаван, дори харесван — да, но не и популярен.

— За какво са всичките тези кръвопролития? Защо направо не се обърнат към Галерията на лордовете? И без това изглежда, че Дангаи има по-голяма подкрепа.

— Защото нацията ни държи повече на традициите, отколкото на законите. Тук управникът не се утвърждава от събранието на благородниците. Ако императорът, благословен да е, обяви Сезиоти за наследник, значи той ще седне на трона. Поне докато брат му не му вземе главата… Но ми трябват доказателства, Каспар. Факти, че Дангаи стои зад всичко и е замесен с враговете, за които малцина знаят: Варен и Нощните ястреби.

— Как да помогна?

— Снощи е имало и други събития. „Господарката на късмета“ е комарджийско заведение на хълма Летни ветрове. Снощи там са се случили няколко странни неща. Талвин Хокинс е изчезнал. Качил се на горния етаж с две курви, след това го последвали двама мъже. Единият бил така нареченият му слуга и бивш убиец Петро Амафи. Малко по-късно момичетата слезли, намерили си компания и заминали. Стаята била празна, а от прозореца висяло въженцето на завесата. Предполагаме, че Хокинс е избегнал някакъв капан. Не знам кой е бил мистериозният мъж, който също се е качил горе, и къде са го отвели Талвин Хокинс и Петро Амафи. Ти да знаеш нещо?

— Нямам представа — каза Каспар.

— Предполагам, че твоят човек Паско би могъл да се свърже с тях.

— Ще го накарам веднага щом приключим.

— Аз служа на двама господари, приятелю. Работя за твоите хора, защото вярвам, че каузата им е добра и освен това помага на другия ми господар, императора. Най-добре ще е да мога да му представя доказателство. Не предположения и мъгляви обяснения, а доказателство.

— Има още нещо — продължи Турган Бей. — Разбрах, че е имало нападение над странноприемница „Трите върби“, собственост на бившия поданик на Кралството Пабло Магуайър. Там са били отседнали някакъв търговец от Долината на сънищата с неясен произход и три момчета, вероятно чираци. Господаря го е нямало, а момчетата вечеряли, когато са ги нападнали. Не е ясно защо се е случило, но пък очевидно не виждаме цялата картина — Бей погледна Каспар. — Този Магуайър да не е от твоите агенти?

— Аз съм като теб, Турган. Казват ми само това, което трябва да знам.