Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Дайте отварата.

Червенокосата му подаде малка стъкленица и Тал извади кесията си.

— Тук има към триста златни монети. Като ви кажа, излезте бързо, но не бягайте. Ако искате да оживеете, за да харчите златото, не се прибирайте в бардака или където там живеете. Изчакайте пазарът да отвори и си купете от одеждите, които носят жителите на Джал-Пур. От онези, които откриват само очите. После си вземете телохранител от гилдията на наемниците. Ще ви излезе около десет жълтици.

Докато говореше, Тал внимателно оглеждаше стаята. Широко легло, две маси, поднос с плодове и сладкиши и глинена делва, в която да се изстудява вино.

— Присъединете се към първия керван на север. Ако успеете да се доберете до Кралството, Квег или Ролдем, може и да оцелеете.

Чернокосото момиче го погледна смаяно.

— Да напуснем Кеш? Какво ще правим в чужбина?

— Същото, което правите, откакто са ви изгонили родителите ви. Ще спите с мъже за пари. Ако сте хитри, ще си намерите богати възрастни съпрузи, преди да погрознеете. Иначе по-добре пестете златото — Тал въздъхна. — Така, това е съветът, който мога да ви дам, а след малко ще имаме неканен гост. Идете до леглото и се правете, че забавлявате клиент.

Тал открехна вратата, за да вижда кой се задава по коридора. Момичетата започнаха да имитират професионалната си дейност, като се стараеха ахканията им да не звучат много уплашено.

След половин час на стълбището се показа човек. Беше онзи, който се правеше на заспал, точно както подозираше Тал.

Мъжът бе стигнал до средата на коридора, когато зад него се появи Амафи. Старецът беше позагубил желанието да изпълнява професията си, но уменията му все още бяха от класа. Мушна се зад една колона миг преди Нощният ястреб да се обърне. Тал се възхити на способностите му. Въпреки че знаеше къде е, не можеше да го види.

Убиецът вече беше на няколко крачки от вратата. Тал махна на момичетата. Чернокосата се засмя малко притеснено, но мъжът очевидно не забеляза това.

Все пак явно усети нещо в последния миг, защото се обърна с острие в ръце и за малко щеше да наръга Амафи.

Тал не се поколеба, а излезе и го удари с дръжката на меча си по главата. Нощният ястреб падна. Тал го хвана за ръцете, а Амафи за краката и го внесоха в стаята. Мъжът изстена, докато Хокинс го претърсваше.

— Чувал съм, че тези имат гадния навик да се самоубиват. Тази вечер не само ще ги раздразним, а ще се опитаме да измъкнем и информация.

— Съмнително е — каза Амафи. — Но може да опитаме. Ами тези? — той посочи момичетата.

— Време е да тръгвате, дами. Ако искате да оживеете, постъпете както ви казах. Може да поканите някои от онези подпийнали младежи да ви изпратят до града, за да увеличите шансовете си.

Момичетата кимнаха и излязоха.

— Сега какво? — попита Амафи.

Тал откъсна шнура на завесата и отвори капаците на прозореца.

— Ще го вържем и ще го спуснем долу. Ако се придържаме в сенките, часовоят, който го очаква да слезе по стълбите, може да не ни забележи.

— Може да пробваме.

Вързаха мъжа и Тал се измъкна през прозореца. Увисна на ръце и скочи на земята с меко тупване. Надникна и видя, че вниманието на наблюдателя е изцяло насочено към стълбите.

Махна на Амафи да спусне Нощния ястреб и той за малко не го изпусна на главата му.

— Вече не съм толкова здрав, ваше великолепие — каза слугата, щом се смъкна на земята.

— Другия път ти слез първи, а аз ще ти го подам.

— Както кажете.

Пренесоха пленника си до плета и Амафи разви стълбата и бързо се спусна по нея. Тал метна мъжа през рамо и започна да слиза бавно, после го подаде на слугата си.

— Имаме ли бърз път за измъкване? — попита, щом се озоваха на покрива на долната къща.

Керемидите започнаха да пукат под краката им и Тал се помоли собственикът да не ги проклина много, когато дойде дъждовният период. Надяваше се, че ще успеят да стигнат до най-близката тайна квартира без инциденти.

Вратата се отвори.

Тад, Зейн и Джоми се стреснаха от дрямката си. Влезе момиче на тяхната възраст, носеше котле, няколко купи и малък вързоп.

Остави ги на масата. Във вързопа имаше половин самун хляб и буца сирене.

— Баща ми каза да ви донеса храна — беше малко едричка, с красива усмивка, големи кафяви очи и дълга коса.

Джоми започна да разсипва супата, а момичето се наведе над Калеб.

— Загубил е много кръв, но изглежда по-добре от снощи и диша по-леко. Ако се събуди, му дайте да хапне — кимна към котлето. — Което значи да оставите малко, нали?