Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Амафи стоеше до една колона в лявата страна на помещението, точно до стълбите към градината.

— Готово. Открих два възможни пътя за бягство, без да се използва предната врата. Единият е въжена стълба, използвана от градинарите за поддръжка на плета. Достатъчно дълга е, за да стигне до покрива на долната вила. От другата страна на градината има стръмна пътечка, която се спуска надолу и от нея може да се скочи на пътя. И двата варианта стават.

— Добра работа.

— Живея, за да ви служа, ваше великолепие.

Тал се въздържа да отбележи, че Амафи се бе опитал да го убие поне на два пъти, когато му бе изгодно.

— Кажи ми отново: ако трябваше да убиеш принц на Кеш, как щеше да го направиш оттук?

— Нямаше. Щях да си избера място и да се погрижа някой да го доведе при мен.

— За това ще ти е необходим вътрешен човек.

— Нима е изключено?

Тал размисли.

— Възможно е. Само че ако принцът не се появи тази вечер, значи информацията ни е грешна и всичко е напразно. Ще изчакаме още час и ако не се появи никой, се прибираме.

— Да, господарю — Амафи наклони глава. — Към картите ли ще се върнете?

— Не. Нещо нямам настроение. Ще обиколя да видя какво става наоколо.

Амафи зае позиция до по-близкия път за бягство, а Тал тръгна да се разхожда.

Това беше най-голямото и разкошно заведение за комар, което бе виждал, но бе малко странно за неговия вкус. Всички места в Кралството, Ролдем и Оласко бяха нагъчкани с маси, за да се увеличат печалбите. Тук имаше обширни пространства с възглавнички и дивани, на които благородниците можеха да разговарят и да се отдават на други пороци. В един по-тъмен ъгъл неколцина младежи от Истинската кръв си подаваха дълга лула и ако се съдеше по сладникавия аромат, не пушеха тютюн.

Имаше множество невероятно красиви жени и няколко от тях му се усмихнаха подканящо. Хазарт, наркотици, курви и пиене. Това място можеше да задоволи всякакви апетити.

Тал реши да поиграе още час. След това взе скромната си печалба и се върна при Амафи.

— Никой не идва.

— Това е странно, ваше великолепие. Но не е необичайно царските особи да си променят намеренията.

— Не мисля. Според мен информацията ни е грешна.

— Но защо?

— Не знам. Кажи ми: какво се промени в помещението, откакто говорихме за последно?

Амафи беше поостарял, но уменията му бяха все така полезни.

— Един мъж стои до стълбите и сякаш е потънал в размисъл, докато пие, но не си е наливал от час. Две куртизанки обикалят из помещението, но вече на два пъти отблъскват мъже, търсещи компанията им — той погледна втория изход в другия край на помещението. — А и някой препречва тясната пътечка като евентуален вариант за бягство.

— Ако подозираха, че сме открили градинарската стълба, сигурно щяха да се погрижат и за нея.

— Мислите, че е капан?

— Да — каза Тал.

— За нас?

— Би било глупаво да не го предположим.

— Значи слуховете за присъствието на принца и евентуалното покушение са били примамка?

Тал кимна, после попита:

— А какво би направил, ако аз съм мишената?

Амафи се огледа, преценяваше новата ситуация.

— Не може да става дума за открита атака на публично място. Освен това никой не би предизвикал на дуел един бивш шампион от Двора на майсторите. Бихте се оправили дори срещу трима противници, освен ако не са невероятно добри. Само че не бих искал цели трима да знаят кого ще убивам, освен… ако не сме семейство.

— Нощни ястреби.

Амафи кимна и огледа двете жени.

— Тези едва ли са убийци. Бих ги наел, за да ви подмамят горе, където ще ви очаква кинжал иззад някоя завеса. Или пък да ви задържат, докато не дойде някой друг. Колкото до убийството, аз лично бих предпочел да ви издебна пред предната врата и да ударя в гръб, преди да успеете да извадите прословутия си меч.

Тал се усмихна.

— Ако не ме лъже паметта, точно така се запознахме.

— Не се опитвах да ви убия, ваше великолепие, а да постъпя на работа. Ако ви исках мъртъв, вероятно щях да намеря начин да свърша работата си.

— А какво ще кажеш за тази вечер? Хаос или сенки?

Амафи се огледа и се засмя, сякаш Тал бе казал нещо смешно.

— Не знам. Ако имаше малко повече хора, тогава хаос. От друга страна, са твърде много за сенки.

— Значи съм в безопасност, докато не тръгнем?

— Така мисля, ваше великолепие. Но бих бил нащрек, особено ако се наложи да посетя тоалетната.

— Не е много достойно да ти прережат гърлото, докато се облекчаваш.

— Случвало се е.