Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Мъжът, който го беше изненадал, нападна първи, другият мина вляво. Калеб реши да се възползва от предоставената възможност. Наведе се, скочи напред, прониза първия убиец в корема, след това се завъртя в кръг, вече замахнал с меча. Другият мъж инстинктивно се бе приготвил да отбие атака отляво, но завъртането на Калеб го изненада и преди да реагира, той беше поразен във врата.

Мъжът падна и Калеб го заобиколи, прибирайки оръжието си. Притискаше ръка към раната си, за да намали кръвотечението, и вървеше като пиян. Беше се съсредоточил само върху една мисъл: да стигне до тайната квартира, преди да припадне.

— Три тройки — засмя се Джоми и придърпа купчината медни монети. Зейн изръмжа и хвърли картите си на масата.

— Казах ти да не залагаш — засмя се Тад.

Джоми понечи да каже нещо, но усмивката му внезапно изчезна.

— Внимавайте. Задава се неприятност.

Тад и Зейн вдигнаха глави. В помещението бяха влезли четирима мъже с еднакви сиви наметала и препречваха всички изходи.

— Какво става? — попита Тад.

— Не знам, но не е хубаво — отвърна Джоми. — Стойте близо до мен — изправи се и изчака братята да направят същото. — Пригответе се.

— За какво? — попита Зейн, докато Джоми тръгваше към първия мъж.

Директният подход на червенокосото момче изненада непознатия и той не посегна за оръжието си, докато Джоми не хвърли по него един стол. Мъжът приклекна, но младежът вече бе вдигнал нов стол и с един замах го строши в главата му. В този момент Пабло Магуайър се появи, за да види за какво е цялата шумотевица. Не беше направил и две крачки, когато един от останалите измъкна изпод сивото си наметало малък арбалет и стреля по него. Пабло се хвърли под тезгяха, за да избегне стрелата, и след миг се надигна с абордажна сабя в ръце.

— Бягайте — изкрещяха Джоми и Пабло едновременно и братята се втурнаха към вратата. Червенокосото момче изрита падналия в лицето и хукна след тях. Двама от мъжете го последваха.

Момчетата затичаха към площада, но преследвачите им постепенно ги настигаха.

— След мен — извика Джоми и се обърна, за да се увери, че Тад и Зейн са зад него.

Изтича до фонтана, където обикновено се събираха младежите, и рязко спря пред Аркмет и останалите чираци.

— Искаш ли да фраснеш някого?

— Теб ли? — попита Аркмет и отстъпи назад.

— Не — отвърна Джоми.

Братята спряха зад него.

— Тях? — Аркмет се усмихна.

— Не — Джоми посочи към облечените в сиво убийци, които се приближаваха. — Тях.

— Що не — сви рамене Аркмет.

Трите момчета хукнаха отново, а мъжете ги последваха, скрили оръжията си под сивите наметала.

— За къде бързаме? — каза Аркмет и препречи пътя им. До него вече бяха и останалите чираци от гилдията на хлебарите.

Единият мъж, със сива брада и гола глава, отметна наметалото си и показа меча и камата си.

— Не ти трябва да знаеш, момче.

При вида на оръжията чираците се стъписаха, но не освободиха пътя. Тад, Зейн и Джоми вече се бяха скрили в тълпата.

— Никой не каза нищо за оръжия — изсумтя Аркмет.

— Никой не каза и за тъпи момчета, които му препречват пътя — мъжът направи заплашителен жест, а спътникът му заобиколи отдясно, за да види накъде се насочват бегълците.

— Тъпи ли? — възкликна Аркмет, докато убиецът се опитваше да го избута с рамо. — Тъпи!? — широкоплещестото момче се засили с неподозирана ярост и удари мъжа с всичка сила в челюстта. Очите на убиеца се подбелиха и той рухна. Спътникът му се обърна, за да види какво става, и беше поразен от една прецизно хвърлена тухла.

Чираците от гилдията на хлебарите се скупчиха и започнаха да ритат повалените и да скачат върху тях, макар те вече да бяха загубили съзнание.

Тад, Зейн и Джоми се спотаиха в сенките. Движеха се вече от часове и бяха сигурни, че не ги следят. Бяха подгизнали от пот, защото нощта бе гореща и не бяха почивали отдавна.

— Сега какво? — попита Зейн.

— Ще отидем където ни каза Калеб, ако нещо се обърка — отвърна Тад. — Четирима мъже се опитаха да ни убият, а това си е сериозно объркване. Не мислиш ли?

— Няма да споря, приятел — каза Джоми. — Къде трябва да отидем?

— Следвайте ме.

Тад поведе. Успя да се изгуби на два пъти, но накрая откри къщата. Като следваха инструкциите, те заобиколиха отзад и се шмугнаха през една хлабава дъска в оградата. След това почукаха на кухненската врата и зачакаха.

— Кой е? — попита мъжки глас.

— Тези, които търсят подслон в сенките — отвърна Тад.