Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Добре. Докато сме на тази тема, кога ще ми кажеш нещо повече за съобщенията от бъдещето?

— Скоро, приятелю. Скоро. Чудя се как ли се справят Калеб и останалите в Кеш? Не сме ги чували от няколко дни.

— Сигурен съм, че щяха да ни известят, ако ставаше нещо важно.

Калеб отскочи наляво и успя да избегне меча на убиеца. Не обърна внимание на болката в лявото рамо, когато се удари в стената на подземието и замахна към корема на Нощния ястреб.

Капанът беше планиран и изпълнен изключително. Калеб се проклинаше, че е бил толкова глупав. Не само че не бяха успели да са с една стъпка пред Нощните ястреби, а направо бяха загазили.

Единствената причина да са още живи беше късметът.

Чезарул бе пратил хора да следят търговеца и да наблюдават къщата. Предишната нощ бяха открили базата на Нощните ястреби. Беше им отнело много време, но търпението им бе възнаградено.

Чезарул беше планирал двойна атака в мазето на изоставения склад. Една група трябваше да се промъкне през канализацията, а друга да нападне от улицата.

Понеже убийците действаха главно нощем, бе решено атаката да се проведе следобед, за максимална изненада.

Калеб бе повел своята група през канализацията. Отне им цялата сутрин, за да заемат позиции.

Вместо това се натъкнаха на капан, който бе издаден само благодарение на няколко разтревожени плъха и на това, че един от мъжете усети лек полъх на въздух с миризма на пушек. Калеб едва успя да изкрещи предупредително и тунелът се напълни с облечени в черно Нощни ястреби. Трима от хората му загинаха, преди да разберат какво става, а останалите заотстъпваха разбъркано.

Атаката бе претърпяла крах и сега единствената му грижа бе да измъкне оцелелите от подземието. Заедно с четирима други остана да отбранява входа на един по-широк тунел.

Калеб знаеше, че трябва да задържи позицията поне още няколко минути, за да може останалите агенти на Конклава да се скрият из града.

Не се съмняваше, че горе ще ги чакат още Нощни ястреби, но едва ли щяха да нападнат хората му на дневна светлина. Градската стража никак не обичаше обществените безредици, защото често клоняха към бунт, и намесата на Вътрешния легион бе само въпрос на време.

Мъжът до него издаде бълбукащ звук, защото бе пронизан в гърдите. Калеб замахна, отсече ръката на Нощния ястреб и той падна с писък в мръсната вода. Бяха останали само двама от хората на Чезарул, но противниците им дадоха глътка въздух, докато се прегрупираха.

От тунела прозвуча писък и Калеб разбра, че още един от хората му е загинал. Надяваше се, че краят му е бил бърз, защото Нощните ястреби щяха да измъчват жестоко всеки пленник за информация.

При отстъплението беше загубил фенера си. Единствената светлина идваше от една решетка на тавана малко встрани и тунелът бе доста тъмен.

Нощните ястреби се втурнаха към тях. Липсата на светлина и черните им дрехи пречеха на Калеб да види колко са.

Замахна към един от убийците и той отскочи назад. Следващият удар на Калеб порази друг противник в хълбока. В същия момент един от хората на Калеб успя да повали още един Нощен ястреб.

Тримата останали убийци отстъпиха безмълвно и изчезнаха в мрака.

— След мен — извика Калеб и хукна към решетката.

Стигна до металните стъпала и махна на хората си да се качват. Самият той остана последен.

Тримата — мръсни и окървавени — се измъкнаха от канализацията в някаква малка уличка в района на складовете.

— Отидете в подготвените безопасни квартири. Ако Чезарул е оцелял, ще знае къде да ме намери. Ако не е, заместникът му ще се свърже с мен. Засега не говорете и не се доверявайте на никого. Тръгвайте!

Щом мъжете се скриха от погледа му, Калеб пое в обратна посока.

Мина покрай един фонтан и натопи цялата си глава. След това разтърси дългата си коса. Беше загубил шапката си някъде из тунелите.

Огледа се, защото не можеше да е сигурен, че не го наблюдават. Можеше само да се надява, че ще се отърве от евентуални преследвачи, докато стигне до тайната квартира.

Тревожеше се за момчетата. Беше им оставил стриктни инструкции какво да правят, ако не се върне до залез. Трябваше да се махнат от „Трите върби“, да минат по определен маршрут до една къща, да почукат на задната врата и да кажат уговорената фраза. Молеше се да изпълнят всичко точно.

Заобиколи някакви сандъци и едно острие направи дълбок прорез в лявото му рамо. Той отстъпи назад, готов да посрещне атаката.

Двама Нощни ястреби препречваха пътя му. Знаеше, че трябва да се справи с тях бързо, защото щеше да припадне от загуба на кръв.