Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Вратата се отвори и един широкоплещест мъж с прости дрехи им махна да влязат.

— Бързо!

И без повече думи започна да навива килима в стаята и махна на Джоми и Зейн да отворят замаскирания вход към избата. След това запали един фенер от кухненския огън и ги поведе надолу.

— Аз ще затворя, като се върна.

Стълбите водеха към тесен тунел, който се отдалечаваше от къщата. Според Тад се насочваха към изоставената постройка от другата страна на улицата.

Мъжът спря пред една врата, почука два пъти, изчака и почука отново. После отвори.

Влязоха в помещение, в което имаше легло, маса и стол. Очевидно бе предназначено да крие един човек.

— Ще изчакате тук до утре вечер. После ще ви преместим.

Трите момчета се огледаха и видяха, че на леглото лежи човек в безсъзнание.

— Направихме каквото можахме — каза мъжът, преди да затвори вратата. — Беше изгубил доста кръв, докато стигне дотук.

— Калеб — прошепна Тад, взрян в неподвижната фигура на леглото.

Тал огледа картите си.

Облегна се назад и погледна надясно към Амафи, който се беше подпрял на стената. Бившият убиец беше скръстил ръце и оглеждаше залата, която не приличаше на тези на север. В Ролдем и Кралството комар се играеше предимно по странноприемници и кръчми. „Господарката на късмета“ беше най-елитното заведение в Кеш и нямаше аналог в цял свят.

Приличащата на дворец сграда, някога собственост на богат търговец, се бе превърнала в любимо място на всички картоиграчи и комарджии. Намираше се на висок хълм в началото на дълъг булевард и предлагаше гледка към имперската цитадела от едната страна и Долния град и Оверн от другата.

От едната страна на помещението нямаше стена, а множество мраморни колони, оформящи колонада, която разкриваше гледка към добре оформените градини и града долу. В Кеш обикновено беше горещо или много горещо и вечер рядко захладняваше. Главната грижа на Тал обаче не беше красотата на гледката, а собствената му безопасност, защото седеше с гръб към градината. Напоследък доста хора бяха започнали да умират в неподходящо време.

Беше използвал популярността си, за да си издейства покани за различни събирания, и бе прекарал часове в слушане на безсмислени разговори. Но най-сетне бе чул нещо, което го доведе на това място, и сега чакаше търпеливо.

Ако слухът беше верен, тук трябваше да пристигне един принц, разбира се, инкогнито, и да изкара една вечер в забавления. Агентите на Чезарул бяха разбрали, че срещу въпросния принц се готви покушение. Тал беше тук, за да се погрижи то да не успее.

Вече бе забелязал очевидния начин, по който двама млади благородници си подсказваха какви карти имат. Този с по-слабата ръка обикновено вдигаше залога и помагаше на другия да спечели повече.

Не беше перфектна система, защото този с по-силната ръка все пак трябваше да бие и останалите на масата, но печелеха достатъчно често. Освен това залозите бяха доста сериозни, така че с течение на вечерта двамата бяха събрали доста пари. На Тал му се искаше да им даде урок, но сега имаше други грижи.

Беше се замесил с Конклава на сенките още от най-ранна възраст и се бе научил да мами на карти. Уменията му бяха усъвършенствани от игра с Накор, Каспар и Амафи — все изпечени измамници. Веднъж играта се бе превърнала в състезание по мамене и се изпи доста вино. Приключиха чак когато в тестето се появиха три допълнителни попа и две седмици.

Тал играеше, без да се замисля много, печелеше малко, за да е отгоре, и губеше често, за да не привлича внимание.

— Трябва ми малко въздух — извини се той и махна на слугата си.

Двамата тръгнаха към градината уж за да се поразтъпчат, но Тал всъщност искаше да огледа отново наоколо.

— Нещо притеснява ли ви, ваше великолепие? — попита Амафи. Говореше ролдемски, за да намали риска от подслушване.

— Много неща, Амафи.

— Със сигурност не и двете момчета, нали?

— Не. Някой ще им даде урок, но за жалост няма да съм аз — Тал огледа градината. — Знаем, че враговете ни много внимателно подбират кого и къде да убият. Но защо тук и точно тази вечер? — той махна с ръка, обхващайки градината и сградата, и се обърна към града. — Горе сигурно има над двадесет стаи. Дори не знаем в коя ще е принцът — завъртя се към Амафи. — Това е по твоята специалност. Би ли се опитал да убиеш царска особа тук?

— Не, но пък аз винаги съм предпочитал сенките пред объркването.

— Не съм сигурен, че разбирам.