Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Тал последва момчето и двамата се качиха в добре осветена стая. Калеб и Каспар вече седяха до масата, до тях имаше свободен стол.

— Седнете, моля — прозвуча глас от другия край на помещението.

Масата беше груба и заемаше половината стая, но явно целта й бе не на нея да сядат много хора, а да попречи на внезапно нападение срещу седящия от другата страна.

Мъжът беше здрав и носеше раирана роба като тези на номадите от Джал-Пур, макар да не бе номад. Имаше бичи врат и обръсната глава. Веждите му бяха толкова тънки, че почти не се виждаха. Възрастта му беше неопределена, някъде между тридесет и шестдесет, на тази светлина не можеше да се отгатне. От двете му страни стояха добре въоръжени телохранители.

— Може да ме наричате Магистрата. Почетна титла, дадена ми от онези, които живеят по улиците и каналите. Вашият приятел Калеб беше доста щедър и купи част от времето ми. И тъй като времето е пари, нека да преминем директно на въпроса. Какво желаете от Парцаливото братство?

— От тяхно име ли говориш? — попита Калеб.

— Доколкото може — мъжът се обърна към Тал. — Ние не сме като вашите известни Шегаджии в Крондор. Нямаме чак толкова строги закони, Талвин Хокинс от Кралството.

Каспар погледна към Калеб.

— Да, знаем кой си, Каспар от Оласко — продължи Магистрата и посочи Калеб. — Теб, приятелю, те знаем само по име и информацията е доста мъглява. За разлика от положението в Крондор, аз не командвам, а само давам предложения. Ако са добри, почти винаги се приемат. Какво мога да направя за вас?

— Търсим Нощните ястреби — отвърна Калеб.

— Доколкото знам, сте ги намерили преди седмица. Доста трупове нахраниха крокодилите в Оверн и някои от тях носеха черно.

— Заложиха ни капан — призна Калеб.

— Разбирам.

— Трябва ни информация — каза Каспар. — Искаме да знаем къде е истинското им гнездо.

— Както казах, тук не е Крондор и нямаме реална организация. Всеки квартал си има своите правила и управници. Има улични банди, просяци, джебчии и рекетьори. На север им викате „биячи“. И „катили“ също. Всички те отговарят пред водачите си, които на свой ред се подчиняват на по-важни фигури, които пазят властта си грижливо.

— Тук е територия на Касапската банда, а на югоизток са Докерите — продължи той. — Има поне стотина такива, все със звучни имена. Гепи-и-Бягай, Сладките хрътки, Керванджиите и много други. Ако някой крадец бъде спипан в друг квартал, може да пострада сериозно. Такъв е редът в Кеш. Каналите под земята също са разделени на територии. Няма официални управници, но има обичаи и порядки. Естествено има и ничия земя, през която може да минава всеки, с известен риск, разбира се.

— А ти? — попита Тал.

— Моето място не е важно. Аз уреждам споразумения. Нещо като магистрат за Парцаливото място, оттам и прозвището ми. Ако има конфликт, ме викат да отсъдя. Освен това предлагам други услуги и информация.

— На определена цена — обади се Калеб.

Мъжът се усмихна и се видяха два позлатени зъба.

— Естествено. Остарявам и трябва да помисля за бъдещето. Имам малка ферма от другата страна на Оверн. Някой ден ще се оттегля там и ще гледам как ратаите събират реколтата. Но засега не бързам с фермерството. Значи искате да научите къде са Нощните ястреби. Това ще ви струва много злато.

— Колко? — попита Калеб.

— Голямо количество.

— И колко според теб е голямо?

— Ще трябва да подкупя множество уплашени крадци. Колкото повече ги е страх, толкова повече ще искат. А нищо не ги плаши повече от Нощните ястреби. В подземията има няколко места, където умните крадци не стъпват. Тези, които го направят, най-често изчезват. Естествено, не липсват обичайните слухове за чудовища, полицаи и ренегати. Но едно от тези места би трябвало да е гнездото на вашите чернопери птички. Ако успеем да го открием.

— Ако? — попита Тал.

Едрият мъж кимна.

— Носят се слухове за магии и зли духове. Крадците са сред най-суеверните глупаци, но не бих се изненадал, ако в тези истории има нещо вярно. В такъв случай дори най-добрите няма да успеят да се промъкнат. Няма минаване през заклинание, което те поразява на място. Така че не мога да гарантирам нищо. Като за начало искам триста златни монети за подкупи и награди, плюс сто за мен. Щом осигурим информацията, ще платите по десет за всеки загинал крадец и още петстотин за мен.

— Готово! — извика Калеб и се изправи.

— Ах! — засмя се мъжът. — Знаех си, че трябва да поискам повече. Но стореното — сторено.