Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Щом се озова на улицата, нагласи решетката на мястото й. Трябваше да се прибере в тайната квартира, за да се почисти и да си почине. Утре се очертаваше кървав ден.

Не можеше обаче да се отърве от възела в стомаха си, който му подсказваше, че пропускат нещо. Продължи да се оглежда, извади малка сфера и я доближи до устата си.

— Утре по обед — каза и натисна копчето на устройството. След това разтвори дланта си. Нямаше желание да разбира какво би станало, ако стиска юмрук. След секунди сферата завибрира и после изчезна.

Винаги се чудеше на невероятните устройства, които измисляха на Острова на чародея. Смъкна черното си облекло и го натика през решетката. След това тръгна. Трябваше да свърши много неща до утре.

— Сигурен ли си? — попита Калеб.

— Не — отвърна Тал. — Но по-сигурен няма да стана. Магистрата каза, че има две възможни места за база на Нощните ястреби. Пуснахме пленника в тунел, чиито разклонения водеха директно и към двете. Знаех, че ако уцелим вярната посока, няма да каже нищо, а ако сгрешим, ще възрази. Той го направи и това е всичко, което можеше да измъкнем от него.

Паско и Амафи също бяха в стаята на Тал, в четвъртата странноприемница, която той сменяше след атаката в „Господарката на късмета“. Каспар в момента вечеряше с двамата принцове, Сезиоти и Дангаи.

— И си известил баща ми за атаката?

— Да.

— Има нещо, което ме притеснява — каза Калеб.

— Какво?

— Ако Нощните ястреби са в южната част, какво убива крадците, които обикалят в северната?

— Мислиш, че може да има две бази?

Калеб сви рамене.

— Не е много вероятно, но дали Варен би стоял при Нощните ястреби? Те работят за него, но не са му слуги.

— Мислиш, че Варен си има скривалище в каналите?

— Ти си виждал покоите му в Опардум, не аз. Кланиците предлагат идеално скривалище за нещата, които върши, нали?

Тал замълча за момент, после каза:

— Мястото не е много далеч от това, където се срещнахме с Магистрата.

— Може би пленникът не се е притеснил от това, че не го водите при хората му, а заради това, че отивате някъде, където ще го накажат?

— Значи мога да нападна на грешно място и всички да загинем.

Калеб сви рамене.

— Повече ми харесваше, когато ти бях ученик — каза Тал. — Тогава ти трябваше да вземаш тежките решения.

Калеб се усмихна и отново сви рамене.

— Това е както когато се чудиш дали да влезеш в пещерата, за да убиеш мечката.

— Да, по-безопасно е да я изчакаш да излезе.

Спогледаха се.

— И ти ли мислиш за същото?

— Няма да ги нападаме, а ще ги примамим.

Тал се обърна към Паско и Амафи.

— Предайте на останалите всички да останат по местата си до второ нареждане. Трябва ни по-добър план.

— Добре, ваше великолепие — каза Амафи и тръгна към вратата.

Паско заговори с ръмжащ тон, който подчертаваше важността на думите му:

— Добре е да побързате. Банапис е след седмица и първите празненства започват утре. Другата седмица ще настане пълен хаос.

Калеб кимна и се изправи.

— Трябва да намеря онова просяче и да се свържа с Магистрата. Да разберем колко точно можем да се приближим до онези места.

— Надявам се, че информацията му е добра. Не искам да съм първият, който установи, че не е вярна.

— Ще намерим безопасен начин да ги подмамим — каза Калеб. — Баща ми ще дойде утре сутринта, за да помогне за атаката, и съм сигурен, че ще измисли някой трик.

— Като говорим за трикове, няма да е зле да повикаме Накор. Няма по-подло копеле от него.

— Ще питам баща ми. Сега да намерим Шабиир и да измислим план за утре.

— Ами Каспар? — попита Тал.

— Паско ще го извести.

Тал излезе, а Калеб се замисли над новата задача: как да изкара Нощните ястреби от леговището им, без да загине.

Каспар откри, че неофициалната вечеря с претендентите включва още десетина благородници, множество слуги, които прислужваха на масата и в кухнята, музиканти, жонгльори, голям брой привлекателни жени, прекрасна храна и сериозни количества хубаво вино.

Бяха го настанили на почетно място, отляво на принц Дангаи, който седеше срещу брат си. Мястото в края на масата бе оставено празно, за да се подчертае, че не присъства никой с по-висок ранг, и да се избегнат евентуални конфликти.

Каспар бе получил „неофициалната“ покана — грижливо написана бележка, донесена на поднос с възглавничка от един слуга — по-рано през деня. Срещата с Калеб и Тал беше отложена, защото не можеше да откаже на принцовете. Предполагаше, че тази покана е в резултат на вечерята с императора предишния ден. Както бе обяснил на Амафи, двамата принцове искаха да се уверят към коя фракция клони.