Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Изтегли се назад — каза Магнус.

— Колко? — попита Тал и започна да отстъпва.

— Поне да нямаме пряка видимост — отвърна белокосият магьосник.

— Добре, ще чакам зад ъгъла.

Тал се върна зад ъгъла, спря и напрегна сетивата си, за да долови всяка възможна опасност. Беше добре обучен ловец и малцина можеха да се промъкнат край него.

Мислите му се върнаха към планините на оросините и как амбицията на Каспар бе станала причина за унищожаването на народа му.

Каспар. Все още бе готов да го убие с голи ръце, но бившият херцог на Оласко бе променил живота му повече от всеки друг. Паско, Калеб и останалите учители бяха използвали желанието му за мъст, за да го превърнат в нещо, надхвърлящо мечтите му.

Въпреки това докато служеше на Каспар и после, когато той бе предупредил Конклава за талноя и дасатите, беше открил някои неща, които го объркваха. Беше започнал да го харесва искрено. Каспар бе чаровен, образован и забавен спътник. Ловните му умения отстъпваха само на тези на Талвин и Калеб. Беше много добър с меча. След като се бе отървал от влиянието на Лесо Варен, бе доказал, че е разумен човек и иска да изкупи греховете си.

Да, по-главната цел на Конклава бе да се спре Варен, а не жалките амбиции на Каспар. Но въпреки това Тал, с помощта на Кеш и Кралството, го бе свалил и заточил на другия край на света.

Усмихна се. Ако Каспар бе казал истината за приключенията си, значи бе изживял доста унижения. Представи си го как мъкне на гръб талноя към Павилиона на боговете, без да знае, че само трябва да си сложи пръстена и може да си разменят местата!

Засмя се тихичко.

И в същия миг тунелът експлодира.

Пъг усети спазъма в магията, която изучаваше, преди да чуе грохота, и автоматично вдигна бариера, обхващаща цялото гърло на тунела.

Това беше смъртоносен капан за всеки, който се опита да премине, без да знае ключа. Магьосниците на Острова на чародея можеха да се справят с проблема, но нямаше време. Пъг тъкмо се опитваше да открие собствен начин, когато каналите са разтресоха от далечен грохот.

Веднага след това защитното заклинание се задейства и изпълни тунела с бяла светлина. По-големият му син бе загубил търпение и бе решил да унищожи преградата, вместо да я неутрализира.

Сякаш наблизо падна гръмотевица. Разнесе се остра миризма, която за момент дори надмогна вонята от канала.

Калеб се обърна и Пъг му махна да се приближи.

— Татко, какво беше това?

— Брат ти. Двете заклинания бяха свързани и когато Магнус загуби търпение… Е, предполагам, че и двете са свалени.

Пъг затвори очи за момент, после каза:

— Ела.

И махна на останалите мъже да излязат от скривалищата си и да ги последват към вероятната база на Нощните ястреби.

— Какво е направил Магнус?

— Старият херцог Джеймс някога беше крадец, наричаха го Джими Ръчицата — каза Пъг.

— Знам, много си ми разказвал за него.

— Той веднъж каза, че има два начина да се мине през сложна ключалка без ключ — махна на сина си да спре и от ръката му се появи светлина. Пъг я вдигна над главата си като факла и продължи напред. — Единият вариант е с шперц.

— А другият?

— Да си носиш наистина голям чук — Пъг се усмихна тъжно.

— Търпението никога не е било от силните страни на Магнус.

— Както и скромността. Съжалявам, че го казвам, но май се е метнал на майка ви.

— Тя не е виновна. По-скоро Накор му оказва лошо влияние.

Пъг се засмя.

— Придобил си мрачен хумор от толкова живот с елфите.

Видяха, че отпред просветлява, и Пъг загаси своята светлина. Коридорът започна да се издига и да се превръща в рампа. Светлината идваше от една голяма решетка на тавана. След малко се озоваха пред тежка дървена врата.

— Мисля, че е време да спрем със скромностите. Заслони си очите.

Калеб стисна очи и ги закри с ръце. Въздухът се изпълни с бръмчене, за момент стана много горещо.

— Вече можеш да гледаш.

Вратата се бе превърнала в димящи овъглени останки. Отзад се чу шум и се появиха тридесетина от техните хора, предвождани от Чезарул.

— Както и предполагах — каза Пъг.

— Какво?

Той махна на сина си и двамата влязоха в широкото празно подземие.

— Тук няма никой! — възкликна Калеб.

— И то от доста време.

— Избягали ли са? — попита Чезарул.

Пъг поклати глава.

— Няма ги от много време. Може би от първата ти атака, сине. Подозирам, че са оставили тези заклинания за заблуда и за да ни забавят, и ние се хванахме.

— Но къде са Варен и Нощните ястреби? — попита раздразнено Калеб.