Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Заедно са, но кой знае къде? Чезарул, накарай хората си да претърсят тук и склада отгоре. Да отбележат всичко интересно, но да не пипат нищо. Не вярвам Нощните ястреби да са оставили нещо, но пък може да имат някакъв пропуск — обърна се към сина си. — Чудя се какво ли прави брат ти?

Тал се надигна от тинята и изплю някакви гадории, за които дори не искаше да си помисля. Взривът го бе изненадал и ушите му пищяха.

Изправи се и опита да почисти дрехите си, доколкото може. Чу, че по тунела се задават хора, и извади меча си.

Убеди се, че са от неговите, и им махна да го последват към мястото, където се намираше Магнус. Едва го виждаше в далечината, но забърза и започна да го настига.

Тунелът започна да се издига и магьосникът спря.

— Съжалявам за шума. Нямаше друг начин.

— Не можа ли да ме предупредиш?

— Нямаше време. Хората ни идват ли?

— Не ги ли чуваш?

— Трудно ми е да чуя и теб. Едва успях да издигна преграда, преди капанът да се задейства. Въобще не мислех за подробностите.

— Ще ни настигнат след две минути.

— Да ги изчакаме. Стигат ми толкова изненади.

След минута се появи отряд от тридесетина въоръжени мъже.

— Готови ли сте? — попита магьосникът.

И се обърна и тръгна през мрака, без да чака отговор.

Тал ги накара да запалят фенерите, но докато се мъчеха с първия, около Магнус се появи светлина. Хокинс сви рамене и махна на всички да го последват.

Озоваха се в по-широк тунел, преграден с метална решетка. Отсрещният край беше затрупан с боклуци. Над решетката имаше няколко вертикални тръби, от които се изливаше мръсотия.

— Тук никога ли не разчистват? — възкликна Тал.

— Ще трябва да попиташ имперските инженери — отвърна Магнус.

— Изглежда задънено. Ако се съди по боклуците, никой не е минавал от години, дори решетката да може да се отвори.

— Външният вид понякога заблуждава.

Магнус премести жезъла в другата си ръка и протегна длан към решетката. Металът започна да се огъва и въздухът се напълни с прах. Накрая решетката падна и отприщи насъбрания боклук. Хората на Тал застанаха по-близо до стените, за да се предпазят.

— Да видим какво има вътре — каза Магнус, когато водата спадна до нормално ниво.

Тръгнаха към пълната с отвратително миришеща мътилка огромна клоака.

— Какво ли е това? — попита Тал.

— Някаква отходна яма. Като тези във фермите, където изливат нечистотиите за тор — Магнус погледна нагоре. — Какво ли има горе?

— Ако не се лъжа, сме точно под зеленчуковия пазар — каза един от мъжете, дочул разговора. — Там всеки ден пристигат каруци от провинцията.

— Сигурно. Тази гадост обаче мирише по-различно.

— Обикновено хвърлят плодове и зеленчуци. Няколко дъждовни бури отмиват всичко.

— Гнилите плодове не миришат на мърша — изръмжа Тал.

Магнус поклати глава.

— Може и да има нещо отдолу, но се съмнявам. Май сме на погрешен… — нещо привлече погледа му и той млъкна.

— Какво има? — попита Тал.

— Виждаш ли онова там?

Според Калеб Талвин Хокинс имаше най-доброто зрение на света. Можеше да различи летящ ястреб на цяла миля и да забележи скрита в храсталака сърна.

— Сега ще проверя — каза Тал и скочи в ямата. Потъна почти до кръста.

— Храбрец.

— И без това вече не приличам на нищо — отвърна Хокинс, докато си пробиваше път към предмета.

— Какво е?

Тал посегна.

— Мисля, че е някакъв съд, направен е от камък.

— Не го докосвай! — изкрещя Магнус, но беше късно.

Помещението се изпълни с бяла светлина и Тал изпита неописуема болка в дясната ръка. Магнус се обърна към мъжете и им изкрещя да бягат.

Те не се нуждаеха от допълнителна покана и хукнаха веднага. Магнус се извърна към пламъците, които излизаха от съда, и бързо успя да произнесе заклинание, което да защити Тал.

Виждаше изписаната на лицето му болка и колко трудно се задържа прав. Дясната му ръка беше сериозно изгорена. На места плътта бе направо овъглена, а ръкавът му все още гореше.

Магнус знаеше, че не разполага с много време, преди жегата да надмогне заклинанието и да убие Тал, така че се съсредоточи и опита да се свърже с Пъг.

Баща му се появи мигновено и бързо се защити от жегата. Помията в ямата бе започнала да бълбука и щеше да заври — ако преди това не се подпалеше.

Тал се препъваше към двамата магьосници.

— Трябва да го измъкнем!

Пъг затвори очи, изрече някакво заклинание и огънят изгасна. Двамата с Магнус се втурнаха и хванаха Тал точно преди да припадне.