Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Трябва да рискуваме. Важното е, че имаме възможност да приключим с Варен веднъж завинаги. Ако сме бдителни, може да предотвратим убийствения му план. Но намирането на магьосника е по-важно от Кеш.

Магнус кимна и каза:

— Добре. Ще се върна в града. Сега, без Талвин, имаме нужда от друг, който да усеща магия в близост до двореца. А вие двамата какво ще правите?

— Ще останем наблизо — отвърна Миранда. — Играта е към своя край и не искам да сме твърде далече, в случай че ви трябва помощ.

— Тоест искаш да наглеждаш момчетата си, нали? — усмихна се Магнус.

Миранда сви устни, но после също се усмихна.

— Обичам децата си. Обичах ви дори когато се мъчехте да палите огън, като тикахте пръчки във всичко, което гори.

— На три ли беше тогава? — засмя се Пъг.

— По-малък. И по това време не ти се струваше смешно.

— За малко щеше да ми подпали кабинета.

Миранда прегърна сина си.

— Да, дори когато ни се искаше да те удавим, те обичахме. Както и Калеб. Естествено, че искам да ви наглеждам.

Магнус също я прегърна.

— Този път наистина се радвам на вниманието ви — отдръпна се и посегна за жезъла си, който бе подпрян на стената. — Знаете къде да ме намерите, ако ви трябвам.

— Сега идва трудното — каза Пъг.

— Да. Чакането — съгласи се Миранда.

Паско свърши със съобщението от Пъг и Каспар кимна.

Калеб бе обяснил на момчетата и Амафи в тайната къща, че всичко е наред, след което бе дал инструкции на Паско. Старият слуга бе минал през сутрешния пазар, за да направи някои покупки, след това просто бе последвал останалите слуги до двореца.

— Имаш ли някаква верижка? — попита Каспар, докато разглеждаше амулета на Пъг. Двамата бяха излезли на балкона — придържаха се към предпазните мерки на Турган Бей.

— Един момент, милорд — Паско се върна след минутка с проста златна верижка. — Като служиш на млади благородници като Талвин, събираш доста неща през годините. Никога не се знае какво може да ти потрябва — подаде верижката на Каспар и той окачи амулета на нея и си я сложи на врата. — Какъв е планът за тази вечер? — попита Паско, защото бе отсъствал от двореца два дни.

— Обичайните забави и първото голямо празненство.

— Мислите ли, че Варен ще нападне скоро? Банапис е само след два дни.

Каспар сви рамене.

— Когато живееше в моята цитадела, пренебрегваше почти всички светски събития, освен ако не го поканех изрично. Изглежда, не се вълнува от подобни неща. Сигурно обикаля по долните етажи като ловец на плъхове или чистач и разполага магически устройства, които да ни взривят.

— Калеб каза, че според баща му той е някоя високопоставена личност, способна да доведе страната до криза.

— Пъг може и да греши. Наистина е умен и могъщ, но сам признава, че е правил грешки в миналото. Не знам, Варен може да е готвач, който да отрови яденето и всички да умрем — Каспар се почеса по брадичката. — Освен ако…

— Какво, милорд?

— Освен ако не му трябва публика… — той се обърна към Паско. — Дали е възможно?

— Кое, милорд? — старият слуга се обърка съвсем.

— Имам идея. Доста е смътна, но Пъг трябва да я чуе. Нека да се срещнем… Предай на Калеб, че ще бъда в неговата странноприемница по обед.

Паско кимна и излезе. Каспар остана сам на балкона, обмисляше налудничавата си теория. Но пък само тя отговаряше на всички критерии за това, което знаеха за намеренията на Варен.

И колкото повече мислеше, толкова повече усещаше, че е прав.

— Ти си луд — каза Миранда, щом Каспар изложи теорията си пред нея, Пъг и Калеб.

— Варен е луд. Аз може да греша. Има разлика.

— Така би събудил най-малко подозрения в двореца — каза Пъг. — Поне докато изпълнява функциите си и не говори с подозрителни хора. Възможно е.

— Не мога да повярвам — каза Миранда. — Все някой щеше да е забелязал.

— Може, но кешийската политика е толкова мътна, че ако някой дребен благородник или шпионин изчезне… — очите на Каспар се разшириха. — Може да грешим за причините за убийствата.

Пъг кимна и каза:

— Да. Жертвите не са убити затова, че подкрепят Сезиоти, а защото са усетили нещо.

— Трябва да се върна в двореца и да говоря с Турган Бей. Да разбера какво са правили въпросните благородници, преди да ги убият.

— Ако си прав, ще ни е адски трудно да го докажем — каза Миранда.

— Изобщо не можем да го докажем — отговори Пъг. — Тези, които биха ни повярвали, вече са в нашите редици. Онези срещу нас не ги е грижа, а неутралните ще решат, че Каспар е побъркан или престъпник.