Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Каспар, разбирам част от логиката ти — обади се Калеб, който бе мълчал досега. — Но сигурен ли си?

— Братята очевидно се обичат. Може да имат различни майки, но са много близки. Начинът, по който говорят един за друг… Враждуващите фракции винаги са били част от Кеш, но сякаш никой не обръща внимание на факта, че нито един от двамата няма да посегне на другия, ако бъде обявен за наследник. Ако някой нападне Сезиоти, Дангаи ще нареди на Вътрешния легион да се присъедини към Гвардията. Сезиоти може и да не е воин като брат си, но ще направи същото. Убеден съм. Някой се опитва да разпали несъществуваща вражда и убива тези, които заподозрат. Трябва да се срещна с Турган Бей.

— Вземи Магнус, предрешен като твой слуга — каза Пъг. — Той е в другата стая с Накор и Бек. Калеб, мисля, че е време да пратиш момчетата на острова. Увери се, че са в безопасност, и се върни за празника. Ако Каспар е прав, Варен ще удари тогава. Ще иска максималната публика, която може да му предложи Галерията на лордовете.

Калеб се поколеба и Пъг го изгледа въпросително.

— Татко, искам да задържа момчетата тук.

— Защо? Нещата може да загрубеят сериозно.

— Ще ги държа максимално настрани, но те рано или късно трябва да бъдат изпитани. Засега се представят по-добре от очакванията ми, а скоро ще имаме нужда от всеки меч.

— И Джоми ли? Него дори не съм го виждал.

— Той може да се грижи за себе си. Няма опит с меч, но е побойник и има акъл. Ще им обясня, че са в резерв, но искам да са наблизо.

— Ти си поел отговорността, като техен баща, така че решението е твое. Но внимавай — след това се обърна към Каспар. — Надявам се, че си прав, защото така ще решим всичко до два дни, но се моля и да грешиш, защото иначе ще трябва да убедим цялата разгневена нация, че действаме за нейно добро. Аз ще съм наблизо, а ти пази амулета. Доколкото познавам Варен, ще чака да се появя, но може да не очаква всички ни. Ако успеем да го провокираме да се разкрие пред целия двор, може да спасим и Кеш, и света.

Каспар, навъсен като всички останали, тръгна без повече приказки.

— Ще отида да подготвя момчетата. — Калеб се изправи.

Родителите му го прегърнаха.

— Искам все пак да размислиш и да заведеш момчетата на острова. Освен това ще ме направиш щастлива, ако и ти останеш там — каза Миранда.

— Защо?

— Вече имаш жена…

— И очевидно трима доведени синове — обади се Пъг.

Калеб се усмихна.

— Джоми ще ви допадне. Той е добро момче. Но имате нужда от хора. Тал го няма, така че аз ще остана до вас. Какво разправяше Накор за магьосниците в битка? Първият хвърля заклинание. Вторият го контрира. Първият хвърля ново. Вторият се мъчи да го спре. Идва войник и пронизва първия магьосник, докато той се чуди какво да хвърли.

Пъг се засмя.

— Нещо такова беше. Но не го разправяй пред него, защото ще се обиди. Каспар ще е там, а и няма да е един магьосник, а трима.

— И Накор — допълни Миранда. — Заедно с онзи странен младеж, дето се влачи с него.

— Ако ми заповядаш да остана на острова, ще го направя, татко. Но предпочитам да съм тук.

Пъг го погледна замислено.

— Да, бих искал да останеш на острова. Но си прав — ще ни трябваш тук. Миранда, наглеждай нещата, докато ме няма.

— Къде отиваш?

— До острова. Имам идея, която може да ни помогне.

Пъг извади една от сферите и изчезна.

След малко тръгна и Калеб.

Миранда отиде да намери Накор и младия Бек.

— Сега какво? — попита я исаланецът, щом тя отвори вратата.

— Ще си поръчаме нещо за ядене и ще чакаме — изсумтя Миранда и седна.

— За мен няма ли някаква работа? — попита сърдито Ралан Бек.

Накор го потупа по рамото.

— Скоро, млади приятелю. Скоро.

Каспар огледа тълпата.

Днес бе главното празненство по случай Банапис, най-стария празник на света — произходът му се губеше някъде в древността. Денят не принадлежеше нито на предишната, нито на настъпващата година. Празникът се празнуваше навсякъде из Мидкемия, макар и с различни имена.

Каспар бе разбрал, че денят се празнува и на Новиндус, само че там по това време беше средата на зимата. В Кеш и северните държави беше средата на лятото. Зачуди се дали допълнителният средлетен ден, който бе изкарал на Новиндус, се брои и го прави с една година по-стар.

Паско и Амафи бяха с него. След нараняването на Тал бившият убиец нямаше задачи и Каспар бе решил, че един допълнителен наблюдател ще му е от полза. Знаеше, че Магнус се е спотаил наблизо, а Пъг и Миранда са готови да се появят незабавно. Съжаляваше за Хокинс, защото уменията му с меча бяха незаменими. Нямаше представа къде се е дянал Накор.