Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Знаеше, че Тал напредва също толкова внимателно и няма да премине отвъд безопасната зона. Но все пак нямаше гаранции и двамата бяха изложени на голям риск.

Пъг и Магнус бяха пристигнали сутринта, за да се погрижат в случай на директна намеса от страна на Варен. Пъг беше решил да пренебрегне риска, за да е подръка — магьосникът вече го бе изненадал, като бе повел лично атаката срещу Острова на чародея преди две години. Калеб намираше сравнението с хлебарка за много подходящо. Талвин и Каспар бяха убили магьосника на два пъти през последните години, но той пак се връщаше.

Бяха поели разузнаването и защото Варен може да бе вдигнал защита срещу магьосници. Двамата нямаха дарба, но бяха научени да усещат наличието на магия и с оглед на предишния си опит бяха най-подходящи за задачата.

Нещо се удари в крака на Калеб и той погледна надолу. Във водата плуваше мъртва котка. В този миг усети нещо. Докосна умрялото животно и почувства леко гъделичкане. Спря. Котката не беше умряла от естествена смърт.

Затвори очи. Отпусна се и опита да заглуши шумовете на канализацията. Течащата вода, въртящите се в далечината колела, глъчката от улиците отгоре. Освободи сетивата си и напипа нещо!

Отвори очи и се огледа, макар да знаеше, че няма да види нищо. Единствената светлина идваше от уличните решетки над него. Очите му бяха привикнали със сумрака, но той знаеше, че защитните заклинания вероятно са невидими.

Направи две крачки и настръхна. Разбра, че не може да продължи напред, без да пострада.

Изчака почти час. Ако тук имаше Нощни ястреби, все щеше да чуе нещо. Лек шепот, изскърцване на стол или тракане на чаша.

Продължи да чака.

След като измина и втори час, бе убеден, че тук няма никого.

Отстъпи назад и отбеляза с ножа си мястото на дясната стена. След това побърза да се върне при баща си.

Пъг обмисляше сведенията. Тал се бе върнал с подобен доклад. Не беше видял мъртви котки, но бе усетил същото настръхване. След това бе изчакал, но и той не бе чул нищо.

За разлика от останалите части на канализацията, в тези места нямаше никакви плъхове. В крайна сметка Тал бе стигнал до същите заключения като Калеб и се бе върнал.

— Какво знаем за града над тези места? — попита Пъг.

— Южното е под квартала с кланици, щавачници и разни други занаяти, които искат вода и включват много неприятни миризми — обясни Чезарул.

— Тоест е място, на което не ходят много хора — отбеляза Пъг.

— Северното е под един от най-бедните квартали, с множество съборетини, долнопробни кръчми и сблъскани едно до друго магазинчета.

— Тоест там не обръщат голямо внимание кой влиза и излиза.

— Точно така. Кварталът бъка от престъпност. За съответната цена може да си уредиш каквото пожелаеш.

Пъг се замисли.

— И двете места изглеждат добри за скривалища, но по различни причини. Имат бърз достъп до околните улици и канали.

— Дали да не пробваме да проникнем отгоре? — попита Магнус.

— Заклинанията сигурно са предвидени и за това. Мисля, че няма друг начин. Трябва да сляза долу и да огледам сам — той погледна дългата роба, която носеше, откакто се бе върнал от Келеуан преди много години. — За пръв път предпочитам да нося панталон и ботуши, а не роба и сандали.

— Татко, винаги можем да ти измислим някакви дрехи.

— Знаеш ли какво трябва да направим?

— Ти да поемеш северното, а аз южното.

Пъг кимна и каза:

— Калеб, ела с мен. Брат ти ще тръгне с Талвин.

— Ами останалите? — попита Чезарул. — Хората чакат от два часа. Може някой случайно да се натъкне на тях — раздразнението му беше очевидно. Беше дошъл сутринта, готов за нападение, а го караха да чака.

— Потрайте още малко — каза Пъг. — Ако всичко се провали, може да се приберат по двойки. Иначе, ако нападнем Варен неподготвени, ще загинат мнозина.

Търговецът кимна, но изражението му не се промени.

Четиримата се отправиха към широкия тунел. Пъг махна за довиждане на Тал и по-големия си син и последва Калеб.

Вървяха бавно и спираха често, за да се уверят, че не ги следят и не влизат в капан.

— Усещам го — прошепна Пъг, щом стигнаха до мястото. — Върни се до предишния ъгъл и ми пази гърба. Може да отнеме малко време.

Калеб се изтегли и започна да наблюдава баща си от разстояние. За пръв път имаше възможност да го види как използва дарбите си по време на операция, а не докато обяснява на учениците на острова. Бяха изправени срещу възможно най-опасния противник и Калеб се притесняваше за живота на баща си — нещо, което не му се бе случвало досега.