Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Фалшивият амулет беше сложен там, за да може някой, който работи за Конклава, да го открие. Незапознат човек нямаше да му обърне внимание или щеше да си го купи. Но щом започнах да задавам въпроси, Нощните ястреби разбраха, че търся тях. Сигурно си е стоял на сергията от месеци. Не би заинтригувал друг освен нас. И ние ще захапем примамката.

— Не разбирам… — започна Тад.

— Нощните ястреби залагат капани. Знаят, че с убийствата из града е само въпрос на време да започнем разследване. Затова слагат този амулет, който много наподобява техните, и всеки, който се оглежда за Гилдията на смъртта, би полюбопитствал за произхода му.

— Постъпихме според очакванията им — продължи Калеб. — Спорът, който си видял, вероятно е бил за следващото им действие. Дали да ни кажат, че няма истински амулети, и да ни проследят от пазара. Или да се съгласят на сделка и да ни нападнат веднага, или пък да ни проследят до странноприемницата. А след това да ни избият.

— Тези кучета са истинска напаст за спокойствието на града — каза Чезарул. — Освен това вредят на търговията. Искрено се надявам, че скоро ще приключим с тях — обърна се към Калеб. — Утре не ходи на пазара. Трябва да събера хората си, а някои от тях не са в града. Дай ми два дни и на третия се срещни с търговеца. Дотогава ще сме готови.

— Пабло няма да е доволен, ако превърнем странноприемницата в бойно поле — каза Калеб.

— Няма нищо, което малко злато да не излекува. Освен това той е предан на каузата също като нас.

Калеб кимна.

— Добре. Утре ще изведа момчетата на езда по брега на Оверн. Да речем, че ще потърсим някоя екзотична риба.

— Защо не крокодили? — усмихна се Чезарул.

— Ще се върнем след два дни и ще се срещнем с Мудара.

— Добре. Желая ви лека вечер — каза търговецът и си тръгна.

— Тад, върви в общото помещение и кажи на Джоми, че може да дойде.

— Мислиш ли да го задържиш при нас? — попита Зейн.

— Поне за известно време. Момъкът е корав, а при положение че е от Новиндус, едва ли има някакви връзки с Нощните ястреби. Освен това ми харесва.

— Той ни помогна без никаква причина — каза Зейн.

— Има си кауза. Чувство за справедливост, което липсва у повечето хора.

— Джоми, можеш ли да яздиш? — попита Калеб, когато двете момчета влязоха в стаята.

— Достатъчно, че да не падам, ако не бързаме много — отвърна червенокосият.

— Добре, защото утре ще се разходим до езерото и искам да дойдеш.

— Вземате ме на работа?

— Нещо такова — каза Калеб. — Ще ти обясня утре. Сега лягайте да поспите.

Тримата излязоха от стаята на Калеб и се насочиха към своята. Предната вечер Пабло Магуайър бе донесъл сламеник и Зейн го просна между двете легла. Джоми се опъна на него с удоволствие.

— Надявам се, не ти е много твърдо — каза Тад.

Джоми се засмя.

— Почти цяла година спя на улицата, а последното ми легло беше корабен хамак. Не съм спал на легло, откакто баща ми ме изхвърли. Това направо си е истински лукс.

Тад загаси фенера и стаята потъна в мрак. Двамата с Джоми заспаха бързо, но Зейн продължи да се върти — облеченият в черно убиец не излизаше от ума му.

Магнус наблюдаваше внимателно.

Накор се бе надвесил над талноя. Трима цурански Велики гледаха с интерес.

— Не е нещо очевидно — каза Накор. — А може и да греша — прокара ръка над шлема му. — Но пък ако проработи…

Талноят се изправи. На лицето на Магнус разцъфна усмивка.

— Успя.

Пръстенът, чрез който се командваше съществото, беше у него.

— Мисля, че открих как да контролираме талноя, без да ползваме пръстена — каза Накор. — Това е полезно, защото пръстенът има неприятен страничен ефект.

— Много впечатляващо, Накор — каза Илианда.

От всички цурански магьосници той беше най-малко впечатлен от факта, че исаланецът не се вписва в концепциите им за Висш и Нисш път. През повечето време Накор дори отричаше, че практикува магия. Илианда не се притесняваше от това, щом насреща получаваше резултат.

— Все пак трябва да решим какво да правим с разломите, които се отварят на нашия свят заради това нещо — обади се Фомойн. — Ако не можем да направим защитни заклинания, трябва да го върнем на Мидкемия. Имаме съобщение за нов разлом. Двама от нашите братя в момента проверяват какво се е случило.

— Ще кажа на Пъг — съгласи се Накор. — Той се опитва да разучи защитите, които са държали това нещо скрито през вековете.

— Може да го преместим на Мидкемия, но дали вече не е късно? — обади се Магнус.