Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Зейн тръгна след него. Беше решен да не подведе Калеб. Опитваше се да не привлича внимание и се чувстваше уверен. Непрекъснато гледаше между него и Мудара да има хора и бе доволен, че търговецът не погледна назад нито веднъж.

Напуснаха претъпканите улици на търговския квартал и навлязоха в по-слабо населена част от града. Тук имаше множество складове, работилници за кожи, керамика, безброй каруци и дори служба, предлагаща наемници.

Мудара влезе в една постройка, от която въпреки късния час излизаше гъст пушек и се чуваше удряне на чукове. Вероятно това бе работилницата, откъдето се снабдяваше с амулети.

Зейн не знаеше колко време е минало, но когато Мудара излезе, вече бе тъмно. Момчето го наблюдаваше от позицията си зад някакви сандъци до един празен склад.

Реши да продължи да го следи. Човекът или щеше да се прибере, или да отиде при друг доставчик. Търговецът отново тръгна, без да обръща внимание на нищо около себе си.

Зейн се мъчеше да не го изпуска от поглед. Скоро поведението на Мудара се промени и за малко щеше да го види, когато внезапно се обърна. За късмет точно тогава момчето се намираше в плътна сянка и успя да остане незабелязано.

Зейн осъзна, че Калеб му бе казал да внимава точно за такова поведение. Търговецът отиваше някъде и не искаше да бъде проследен. Момчето усети, че става дума за нещо опасно.

Калеб им бе говорил много за рисковете на новия живот, но Зейн започваше да разбира за какво става въпрос чак сега. Устата му пресъхна и сърцето му започна да подскача, но той призова куража си и продължи след Мудара.

Опитваше се да си набелязва ориентири, защото се намираше в непознат квартал. Имаше чувството, че не е добре да замръква на това място. По улиците нямаше фенери, а в далечината се чуваха приглушени гласове. Някъде се засмя жена, а от друга посока долетя писък, в който нямаше нищо весело.

Мудара зави зад един ъгъл и момчето забърза, после надникна зад него. Търговецът бе спрял до някаква врата и чукаше странно. Един път, пауза, два пъти, пак един и после три.

Вратата се отвори и Зейн настръхна. На прага стоеше мъж с черни дрехи, лицето му бе скрито в сянката. Туниката, панталоните и кърпата на главата бяха точно такива, каквито му бяха описали на Острова на чародея. Този човек беше Нощен ястреб.

Мудара заговори бързо и му подаде амулета. Мъжът не беше доволен и започна да оглежда внимателно улицата. Зейн се надяваше да няма свръхестествени дарби, защото иначе животът му щеше да е в опасност.

Двамата започнаха да спорят и от жестовете на Мудара си личеше, че опитва да убеди другия в нещо.

— … струва си риска. Ако това са онези, за които ни предупредиха, може би ще ни заведат до… — убиецът му махна да говори по-тихо. Зейн не можа да чуе остатъка от разговора, но накрая мъжът се прибра и хлопна вратата в лицето на Мудара. Търговецът се обърна и продължи по улицата.

Зейн понечи да тръгне след него, но две силни ръце го сграбчиха отзад и една длан запуши устата му.

— Мълчи, ако искаш да останеш жив.

Сърцето му щеше да се пръсне, но успя да запази самообладание и да кимне.

— Върви след мен и не казвай нищо, докато не се убедя, че сме в безопасност — каза нападателят — висок и чернобрад — и го пусна.

Зейн тръгна с него. През следващия половин час се промъкваха внимателно покрай затъмнени входове и по тесните улички.

— Ти ли си Зейн? — попита мъжът, щом стигнаха до по-оживената част на града.

— Да — коленете му трепереха от изтощение и страх.

— Чезарул ме прати да те намеря, но ти тъкмо тръгваше след търговеца, когато стигнах до площада. Реших да вървя след теб, защото ако те бях спрял, онзи можеше да забележи.

Зейн кимна.

— А защо ме сграбчи?

— Ако беше продължил да го следиш, щяха да те убият. Обикновено си тръгват от срещите си по лъжлив път и убиват всеки, който ги следи. Загубихме четирима души, преди да го установим.

— Кои са те?

— Гилдията на смъртта. Нощните ястреби — брадатият се огледа. — Аз съм Чойоба. Хайде, ще те заведа до странноприемницата.

Зейн кимна и тръгна след него.

— Справил си се добре — каза Чезарул.

— Така е — потвърди и Калеб.

Зейн беше твърде уморен да се усмихне и само кимна.

— Значи знаем къде да намерим Нощните ястреби? — обади се Тад.

Чезарул поклати глава.

— Не, млади приятелю. Те ни откриха.

Изражението на Тад подсказваше, че не разбира.

— Това е капан — обясни Калеб.

— Капан ли? — възкликна Зейн.