Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Напълно споделяше съмненията на Тал дали грамадният бияч е човек.

— Турган Бей ми каза какво са открили агентите му — Каспар си наля вино от глинената кана, отпи и се намръщи. — Трябваше да се захванем с внос на вино от Рейвънсбърг и Източните кралства. Ще натрупаме състояние, ако това е най-доброто, с което разполагат.

— Това не ти е „Речната къща“ — каза Тал, имаше предвид ресторанта, който бе отворил в Ролдем. — Освен това знаеш, че това не е най-доброто вино в Кеш.

Калеб също отпи и каза:

— Във всеки случай е най-доброто, което имат тук.

Каспар се наведе напред.

— Има само едно нещо, което свързва убийствата. Всяка жертва, без значение дали е от Истинската кръв, е била от поддръжниците на принц Сезиоти като бъдещ наследник на императора.

— Дали се очаква Диигаи да умре скоро? — попита Калеб.

— Питай баща си и брат си. Те може да са по-наясно с магическите средства, с които императорът удължава живота си. Според Турган много от благородниците и командирите не са доволни, че го прави. Императрица Лакейша е доживяла до деветдесет от чиста злоба. Според това, което съм чувал, тя е била един от най-коравите управници. Хората не се дразнят заради десетината години в повече, а заради употребата на магия. Според повечето благородници дъртият вече не става за управник. Прекарвал много време с наложниците си, което на неговата възраст си е чисто геройство, и някои от указите му били доста съмнителни. Все още не е забъркал голяма каша, но търпението на лордовете изтънява и скоро ще го накарат да посочи наследник.

— Сезиоти е учен, когото уважават, но не буди възхищение — продължи Каспар и описа разговора си с Турган Бей.

— Значи може да предположим, че някой се опитва да намали подкрепата към Сезиоти за сметка на Дангаи — каза Тал. — Защо?

— Ако не бяха намесени Нощните ястреби, можеше да решим, че това е поредният кървав политически спор — каза Калеб. — Но тук се усеща ръката на Лесо Варен. А щом той иска нещо, ние желаем обратното.

Каспар се изправи.

— Не мога да остана повече. Със сигурност ме следят и въпреки че знаят за Тал, не подозират за теб. Предлагам да тръгнеш последен — Калеб кимна. Каспар се обърна към Тал. — Другата седмица ще има прием у лорд Греш. Опитай да си изпросиш покана. Точно като за теб ще е. Отегчени съпруги, любопитни дъщери, пропаднали комарджии и щури младежи, търсещи слава, като убият някой известен. Ще успееш да си създадеш поне половин дузина врагове за една вечер.

Тал го изгледа кисело.

— Ще се постарая.

— Ако науча нещо ново, ще изпратя Паско — каза Каспар и излезе.

— Вероятно е прав, че го следят. Аз ще тръгна след малко, а ти поизчакай. Ще успееш ли да се промъкнеш незабелязано?

— Би трябвало — отвърна Калеб. — Дойдох почти час преди вас и мисля, че съм в безопасност. Все пак, след като вече ви следят, ще се погрижа следващата ни среща да е на по-сигурно място.

Тал се огледа.

— Ами ако ни наблюдават… с други средства?

Калеб измъкна един малък костен талисман и му го показа.

— Прави ги Насур, дребен магьосник на острова на баща ми. Предотвратява всякакво магическо наблюдение.

— Доста полезно. Сигурно не ти се намира едно в повече?

— Не бих ти дал. Ако си набелязан от агентите на Варен, може да те шпионират с магия. Изчезването ти сега би могло да бъде обяснено по много начини, дори с това, че с Каспар сте подсигурили тази стая срещу магия. Но ако изчезнеш за постоянно, ще се убедят, че си нещо повече, отколкото се представяш.

— А аз за какво се представям?

— В момента двамата с Каспар минавате за агенти на Ролдем. При това не много добри. Наложи се да пуснем няколко сериозни слуха на нужните места, за да изградим това прикритие. Кеш винаги се притеснява от флотата на Ролдем. Като им подхвърлим нещо очевидно, няма да си правят труда да ровят за подробности. Никой освен слугите на Варен не подозира за Конклава.

— Освен онези агенти в държавното управление, които работят за вас.

— Да. Това е отнело много години на баща ми. Сега има хора сред всички управляващи съсловия, без да е задължен на владетелите. Време е да тръгваш. Ако ми потрябваш, ще изпратя някое от момчетата.

Тал се изправи, стисна му ръката и тръгна да излиза.

— Какво ще кажеш, когато всичко приключи, да отскочим за няколко дни до Кендрик и да половуваме?

Калеб се усмихна и отвърна:

— Естествено, след като отделим малко време на жените.

Тал отвърна на усмивката и излезе.