Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Къде живееш? — попита Тад.

— Където дойде. Топло е и може да се спи навън. По някой път някое момиче ме прибира у тях — той кимна към фонтана. — Повечето чужденци се събират тук и рядко има проблеми, освен когато се появи някой като тия чираци. И преди сме се спречквали, така че още ме помнят — той се ухили. — А ти какво си правил в Новиндус?

— И това е дълга история — отвърна Калеб. — Какво ще кажеш да ти предложа храна и легло?

— Чудесно, но ми се ще да намеря постоянна работа. Този град може да е най-великият на света, но като си нямаш гилдия, е доста трудно.

— Ела с нас — каза Калеб — и ще ти разкажа за моите пътувания.

Тад и Зейн се спогледаха, но не казаха нищо. Имаха чувството, че са намерили бездомно куче и го водят у дома. Само че не знаеха дали кучето не хапе.

Зейн стоеше мълчаливо до Калеб, който разглеждаше стоката. Тад бе пратен на някаква безцелна мисия с Джоми, който се бе привързал към тях без никакви усилия. Предната вечер бяха говорили дълго на масата в кръчмата и Тад и Зейн вече смятаха, че новото момче е забавен и приятен спътник. Калеб не им бе казал причината да го задържи, но в опасен град като Кеш присъствието на едрия червенокос младеж бе добре дошло.

Калеб направи няколко прилични поръчки, преди да стигне до ястреба. Не беше същият като на амулета, но доста приличаше.

— Това не ми е познато — каза Калеб.

— И на мен — отвърна търговецът, казваше се Мудара. — Купих го от едно момче, крадец или просяк. Виждал съм подобни, но не точно такива — беше кльощав нервен мъж с нос като клюн. По очите му се познаваше, че е опитен търговец и не бива да се подценява.

Калеб сви рамене, сякаш нямаше значение, и насочи вниманието си към два други предмета, преди да се върне на ястреба.

— Къде каза, че си виждал други такива?

— Далеч на юг има секта, която почита Лимс-Крагма. Идват в града понякога и могат да се познаят по тези амулети. Не знам как се наричат.

Калеб поръча още няколко неща.

— Нямам нужда от ястреба. Щом е на секта от Юга, едва ли ще има вярващи в Крондор.

Търговецът изглеждаше малко разочарован и веднага започна да предлага други стоки. След малко Калеб се върна на амулета и сви рамене.

— Може пък да прибързвам — лицето на търговеца светна. Вече бе изкарал повече печалба, отколкото за месец, но като всички от професията си, желаеше още. — Нали каза, че си виждал подобни?

— Да, приятелю — отвърна Мудара. — По-тежки са, мисля, че са от метал, и се носят на здрава верижка. Винаги под туниката.

— Можеш ли да ми намериш няколко?

Лицето на мъжа стана безизразно.

— От тях не. Но мога да ти направя копия на този. В града има много занаятчии, които ще се справят.

Калеб сви рамене.

— Клиентите ми изискват автентичност. Те са колекционери и няма да се занимават с евтини имитации. Ако успееш да откриеш от онези медальони, за които говориш, ме потърси в „Трите върби“. Казвам се Калеб и ще съм тук поне още две седмици.

Двамата приключиха сделката и се разделиха.

— Искам да останеш наоколо и да го наблюдаваш до довечера — каза Калеб, докато се отдалечаваха. — Гледай да не те забележи, но ако се случи, се усмихни и помахай, все едно си вършиш работата. Преструвай се, че разглеждаш стоки, но не го изпускай от поглед. Запомни с кого говори. Ако тръгне нанякъде, го проследи, но гледай да не те види. Ако се наложи, се откажи и ела в странноприемницата. Винаги можем да го проследим и друг път. Разбра ли?

Зейн кимна и тръгна към другия край на площада, откъдето можеше да наблюдава незабелязано. Калеб пък се отправи към магазина на Чезарул, защото му трябваше по-опитен агент. Не искаше да оставя момчето, но някой трябваше да наблюдава търговеца. Калеб се прокле наум, че не се бе сетил да се подсигури, преди да тръгне на срещата. Спомни си за разговорите с баща си. Да се тревожиш за хората около себе си е разсейване и те прави уязвим. Въобще не трябваше да взима момчетата.

Пазарът се пълнеше с хора, връщащи се от работа. Зейн знаеше, че скоро оживлението ще премине и сергиите ще се опразнят и ще затворят. Първия път бе наблюдавал с изумление как за по-малко от час от място, където не можеш да се разминеш, пазарът опустява напълно. Беше сигурен, че Мудара не го е забелязал, но скоро щеше да е много трудно да се скрие.

Започна да се оглежда за по-добро място и си хареса един закътан вход. Както очакваше, Мудара нямаше търпение да се свърже с доставчиците си, за да изпълни поръчката на Калеб, и бе един от първите, които развалиха сергиите си — прибира амулетите и медальоните в голяма торба.