Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Но никой друг не може.

Пъг се усмихна.

— И аз така мислех, но последния път в пещерата на острова ти не използва кълбо.

— Това е трик — сви рамене Накор. — Елементарен номер.

— Тя отдавна се опитва да научи мен и Магнус, но все не успява. Все пак се занимаваме с това само от двадесет години.

— Щом този край е свързан със сферата, къде отива другият?

Пъг се намръщи, сякаш можеше да види. След няколко минути се опули и прошепна, сякаш се боеше да повиши глас.

— Накор.

— Какво?

— Това е разлом!

— Къде?

— В края на тази нишка. Невероятно малък е, но е разлом. Варен е отворил разлом. Отначало си мислех, че събира енергия, за да отвори голям разлом, но съм грешил. Искал е да направи малък, който да остане отворен… години.

Накор си пое дълбоко дъх.

— Пъг, ти знаеш повече от всеки друг за разломите. Как е възможно да съществува нещо толкова малко?

— Нивото на контрол, за да се създаде подобно нещо и да остане отворено повече от година, е… невероятно — Пъг се изправи. — Някой знае повече за разломите от мен, Накор. Аз не бих могъл да направя нещо толкова деликатно и прецизно.

— По-добре да се върнем при Бек, преди да е решил да запали тревата, за да има с какво да се развлича. Какво мислиш да правиш с това?

— Ще изпратя някои от най-добрите ни ученици и ще помоля Магнус да доведе неколцина цурански Велики да го проучат. Няма да разберем какво точно е правил Варен в цитаделата на Каспар, докато не намерим другия край на нишката, което значи от другата страна на разлома.

Накор го стисна за рамото, сякаш да му вдъхне кураж.

— Другият край на разлома може да е лошо място.

— Най-вероятно е така — каза Пъг.

— Трябва да поговорим за онези съобщения, които ми показа.

— Не знам какво повече да кажа, Накор — Пъг се умисли. — Може би не трябваше да ти ги показвам. Миранда още не знае за тях.

Накор спря да се усмихва. Пъг рядко го виждаше умислен и знаеше, че вероятно ще каже нещо сериозно. Вместо това исаланецът отново се ухили.

— Значи ще загазиш сериозно, когато разбере.

Пъг се засмя.

— Знам, но тя е с най-горещия нрав в семейството и ако ги прочете… И двамата знаем, че пътуването във времето е възможно. Аз съм го правил с Томас и Макрос, но не знам как става.

— Очевидно в бъдещето си се научил.

— Но знаеш какъв е големият въпрос, нали?

— Да. Дали си изпращаш съобщенията, за да подсигуриш, че нещо ще се случи, или за да спреш нещо, което предстои.

— Мислех си за първото писмо, което се появи преди Джеймс и принцовете да заминат за Кеш.

— Предупреди Джеймс, ако срещне странен мъж, да каже „няма магия“. Откъде ли си знаел, че това ще съм аз?

— Според мен сме се срещнали по-късно в бъдещето при много тежки условия. Вероятно съм искал да ни осигуря няколко години да поработим заедно.

— И аз мислех за подобно нещо. Но никога няма да разберем, нали?

— Ако бъдещето е гъвкаво, значи съм успял да променя нещата… — Пъг се засмя. — Макрос.

— Какво Макрос?

— Усещам неговата ръка в това. Както и навсякъде в живота ми. Другия път като видиш Томас го питай за бронята и спомените от миналото. Остави го да ти разкаже. И там беше замесен Макрос и имаше пътуване във времето.

— Добре.

Тръгнаха мълчаливо към Бек. Щом го наближиха, младежът се усмихна.

— Намерихте ли го?

— Да — каза Пъг. — Как знаеше, че е там?

Бек сви рамене.

— Не знаех. Просто го почувствах.

Пъг и Накор се спогледаха.

— Да тръгваме — каза исаланецът.

— Може ли да хапнем нещо? — попита Бек. — Направо умирам от глад.

— Да — отвърна Пъг. — Ще те нахраним. — „Ще се грижим за теб, докато не се превърнеш в заплаха. Тогава ще те убием.“

Пъг извади едно цуранско кълбо и тримата изчезнаха от поляната.

Каспар влезе в стаята.

Талвин Хокинс и Калеб го поздравиха с кимане.

— Готово — каза Каспар.

— Политическото убежище ли?

— Нещо подобно. Но за целта ни е идеално.

— Добре е да имаш приятели на високи постове — обади се Тал.

Намираха се в задната стая на една странноприемница в съвсем различен квартал от този, в който бяха отседнали Калеб и момчетата. Тук имаше множество чужденци, така че появата им нямаше да привлече внимание. Свечеряваше се и градът утихваше, но площадът навън беше едно от сборищата на младежи. Калеб неохотно бе оставил братята при един фонтан, около който се бяха събрали младежи и девойки. Все пак беше сигурен, че това е по-добрият вариант, отколкото да ги остави в хана при двете момичета от Истинската кръв, нервната им майка и личния им телохранител.