Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Посочи няколко дървета на стотина разтега северно и добави:

— Мисля, че това, което търсите, е ей там.

Пъг погледна въпросително Накор, който само сви рамене и се обърна към дърветата.

— Не усещам нищо.

— Варен прикриваше работата си много внимателно. Виж колко време ни отне да стигнем дотук.

Накор се обърна към Бек.

— Стой тук, като ориентир, ако не намерим нищо при дърветата.

Бек свали черната шапка, която бе взел от убития пред пещерата, и направи вежлив поклон.

— Твоето желание е заповед за мен, Накор.

Двамата стари приятели тръгнаха към дърветата.

— Мислил ли си какво да правим с него? — попита Пъг.

— Най-простото решение е да го убием.

— Убивали сме за каузата си, но само когато няма друг начин — Пъг се обърна към Бек, който кротко чакаше, където му бяха казали. — А ако мислеше, че няма друг начин, нямаше да го водиш на Острова на чародея.

— Така е. Потенциално той е най-опасният човек, когото сме виждали — Накор извади един портокал от торбата си и го предложи на Пъг, но той отказа. Дребничкият комарджия започна да го бели. — Виждаш колко могъщ е сега и помисли какво ще стане след сто години или двеста.

— Дали ще живее толкова много? — попита Пъг.

— Виж теб, мен и Миранда — отвърна Накор, докато навлизаха между дърветата. Сянката за момент обърка зрението им, защото на поляната печеше ярко слънце. — Вие с Миранда се поддържате чрез мощни заклинания, а аз имам само няколко трика.

Пъг кимна усмихнато.

— Наричай го както искаш. Талантът ти може да няма логика или система, но ти си най-вещият магьосник на този свят.

Накор сви рамене.

— Не мисля така, но това не е важно — той понижи глас, сякаш се притесняваше, че Бек може да ги чуе. — В мен има нещо. Не знам какво, но е вътре в мен още откакто бях дете. В някои отношения съм като Бек. Не мисля, че става дума за частица от Безименния, но е нещо подобно. Мисля, че затова умея всичките си трикове.

— Изпили сме доста вино при обсъждането на тази твоя теория Накор.

— Само че вече не е теория. Бек е истински. И когато докоснах онова нещо вътре в него, нямаше съмнение какво е. Никакво съмнение.

Пъг кимна, без да казва нищо.

— Една от любимите ни дискусии е за произхода на боговете — продължи Накор.

— Да, така е.

— Веднъж ти казах, че подозирам, че съществува ултимативен бог. Същество, което е свързано с всичко. С абсолютно всичко, Пъг. И всичко под него е взаимосвързано.

— Помня. Нелоша теория за това как вселената се държи заедно. Твърдеше, че останалите богове и всички съзнания са опит на това божество да разбере себе си.

— Преди ти казах, че е като бебе. Бута неща от масата и ги гледа как се чупят, постоянно. Гледа и опитва да разбере какво се случва. Само че тук говорим за милиони, дори милиарди години. Това божество има всичкото време, което е съществувало и ще съществува. В такъв случай би имало логика боговете също да докосват по-нисши същества, за да разберат на свой ред мястото си във вселената.

— Значи Безименният е поставил частица от себе си в Бек, за да разбере мястото си във вселената?

— Не — отвърна Накор. — Възможно е, но не мисля, че намерението му е такова. Според мен през годините Безименният е имал много агенти, но като Варен. Разкажи ми за него.

— Вече си чувал каквото знам.

— Разкажи ми за първия си сблъсък с него.

— Когато го срещнах за пръв път, вече бе станал много вещ в практикуването на тъмна магия. Арута беше принц на Крондор, а Джеймс още бе млад барон. Той, заедно със сина ми и една от най-талантливите ми ученички, се сблъскаха с един магьосник, Сайди, за когото подозирам, че е бил Варен, в друго тяло.

— Помня историята за амулета. Така и не го намериха, нали?

Пъг поклати глава.

— Още е някъде там. До миналогодишното нападение на острова и Елвандар отнемането на Сълзата на боговете бе последният голям опит на Варен да посее хаос. Между тези събития оставаше в сянка и работеше на някое спокойно място.

— Като цитаделата на Каспар в Оласко — усмихна се Накор.

— Е, тя едва ли можеше да се нарече спокойна. Но колко хора знаеха, че е там? Беше много добре пазена тайна. Некромантската магия му дава възможност да се пренася от тяло в тяло. Според моите проучвания някъде има съд с, да речем, душата му, поради липса на по-добър термин. Това му помага да пленява тела и да ги ползва. Няма да спре, докато не унищожи Конклава и всеки, който пречи на мисията му да сее злини. Така че е проблем — Пъг кимна към Бек. — А според думите ти си имаме още един, ей там.