Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Вниманието на Зейн бе привлечено от сергия с най-различни медальони и статуетки. Някои от божествата им бяха познати, други не. Те ги разгледаха под бдителния поглед на продавача, който се притесняваше да не грабнат нещо и да побегнат.

— Купувайте или се махайте — настоя той след няколко минути. — Нямам време за такива като вас.

Тад се намръщи. През седмицата бе успял да се сблъска доста пъти с подобно отношение.

— Господарят ни поръча да открием ценни предмети за продан в Кралството.

— И кой е господарят ти, о, почитаеми въшльо?

Зейн се сдържа да не се захили. Обичайните пазарски обиди го забавляваха искрено. Тад пък се дразнеше.

— Калеб, богат и уважаван търговец от Долината на сънищата. Търгува от единия край на Горчиво море до другия. Може ли да ни снабдите с по-големи количества от тези стоки?

Продавачът все още изглеждаше разколебан, но смекчи тона си.

— Зависи за какво количество говорим. Тези изключителни предмети се изработват на ръка и е нужно време.

Зейн разгледаше различните амулети. Един от тях привлече вниманието му и той го вдигна да го разучи, след което го остави.

— Да речем по дузината от тези с боговете, които се почитат и на север?

— Една, най-много две седмици — отвърна мъжът, надушил печалба.

Зейн дръпна Тад за ръката.

— Ще поговорим с господаря си и ако е заинтересуван, ще се върнем утре — и почти насила избута Тад встрани от сергията.

— Какво? — попита брат му, щом се отдалечиха.

— Едно от изображенията прилича на онова, за което трябва да се оглеждаме. С нещо като ястреб.

— Значи трябва да се върнем до странноприемницата и да му кажем.

Забързаха по най-краткия възможен път, който помнеха, но пак им отне почти час.

Калеб седеше на маса в ъгъла заедно с някакъв набит мъж, който въпреки жегата носеше бродирано елече над скъпата си риза. Лицето му беше мургаво, тъмните му очи огледаха приближаващите момчета.

— Калеб, може ли да поговорим за момент? — попита Тад.

— Подранили сте.

— Открихме нещо, което може да те заинтересува — каза Зейн.

Калеб кимна и другият мъж се изправи.

— Момчета, това е Чезарул. Търговец от западния край на Империята. Пазари се невероятно, но е много щедър към приятелите си. Това са доведените ми синове.

— Поздравявам ви с добре дошли в най-великия град на света. Винаги сте добре дошли да погостувате в дома ми — мъжът се поклони и им стисна ръцете.

— Калеб, може ли да поговорим насаме за момент? — повтори Тад.

— Ще ме извиниш ли, Чезарул?

— Доведи ги утре в моя магазин.

Щом Чезарул си тръгна, тримата се качиха на горния етаж да поговорят на спокойствие.

— Какво има?

Зейн набързо обясни какво са видели.

— Не знам дали е същият амулет, за който ни каза да внимаваме, но е напълно възможно.

— Яд ме е, че не се сетих да ви покажа онзи у баща ми. Но тогава се занимавахме с толкова други неща. Утре ще дойда с вас и ще купим стока от продавача. Това ще го накара да се свърже с доставчика си и може да го проследим — той постави ръка на рамото на Зейн. — Добра работа.

Младежът изглеждаше горд от себе си.

— Имам малко друга работа през следващите два часа. Правете каквото искате, но гледайте да не се забъркате в някоя неприятност. Като се върна, ще вечеряме.

— Добре — отвърна Тад и когато Калеб излезе, попита брат си: — Сега какво?

— Не знам. Да полежим тук?

— Много е горещо. Предпочитам да се поразходим и да видим дали няма да намерим нещо забавно.

Зейн се ухили.

— Някое място, където момичетата няма да ни заплюят само защото имаме странен акцент.

— Точно така — ухили се и Тад. — Чух, че чужденците се събирали на едно малко площадче до източната порта. Може би там?

Зейн отвори вратата и се озова пред объркваща гледка. По коридора вървеше леко пълна жена, облечена според обичая на Истинската кръв, следвана от две красиви момичета. И двете носеха дрехи като майка си, тоест бяха с голи гърди. Имаха натруфени прически и множество гривни и пръстени. Едното момиче засече погледа на Зейн и се усмихна, другото бе увлечено в разговор с жената.

Зейн спря и Тад се блъсна в него и го изтика в коридора. Момичето, което се бе обърнало, се засмя и това привлече вниманието на сестра й. Зейн понечи да измърмори някакво извинение, но в този момент се обърна и майката и видя двете все още мръсни от целодневното обикаляне момчета.

— Маманауд! — изкрещя тя сърдито и ги посочи.

— Маманауд ли? — обърна се Зейн към Тад.