Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Не мисля, че той е като Варен — каза Накор и хвърли обелките от портокала. — Варен е бил подмамен, съблазнен, привлечен, излъган или какъвто термин избереш, с обещание за власт, вечен живот или нещо подобно. Никой нормален човек не се отдава доброволно на злото.

— В Лесо Варен няма нищо нормално.

— Но едно време може да е бил обикновен човек, попаднал на грешно място в грешен момент. Този амулет, за който говориш, би могъл да всели лудост в някой по-слаб. А лудостта е всичко, което стои между доброто и злото. Този младеж няма да остане нормален повече от няколко години. Вече е загубил напълно представата за морал и е тласкан само от импулси.

— Каква полза имаме от човек без морал, който не различава добро от зло?

— Намерихме полза от Каспар, нали? — попита Накор.

Пъг замълча за момент.

— Вярно. Но той беше под влиянието на Варен. Този младеж е директно докоснат от Безименния. Разликата не е ли очевидна?

— Не знам, Пъг. Знам само, че или трябва да го убием скоро, преди да е станал твърде могъщ, или да се опитаме да го променим някак.

— Разбирам нежеланието ти да го убиваш, Накор, но защо се стремиш да го промениш?

— Ами ако е вярна теорията ми, че боговете вграждат част от себе си в нас, за да се учат?

— Каза, че се съмняваш мотивите на Безименния да са подобни.

Накор се усмихна.

— Да, но действията често имат неочаквани последици. Ами ако успеем да изпратим обратно съобщението, че без баланс и добро злото не може да съществува?

— Дали ще има значение?

— Трябва, защото такова е устройството на реалността. Представи си символа на Ин и Ян. Кръг, който съдържа черно и бяло, само че в бялото има черна точка, а в черното — бяла! Противоположни сили, но всяка докосната от другата. Безименният може да е луд, но трябва да признае тази фундаментална истина.

Пъг се засмя горчиво.

— Може никога да не разберем, защото боговете са ни направили с ограничени дарби и възможности. Само че аз поставям това, което разбирам и контролирам, пред теориите ти, колкото и добре да звучат. Ако Бек се окаже заплаха за Конклава, ще го размажа като хлебарка. Без колебание. Ясно ли е?

— Съвсем — Накор спря да се усмихва. — Но си мисля, че трябва да го проучим още малко, преди да го унищожим.

— Съгласен, но искам да се посъветваш и с останалите на острова. Освен това искам да продължиш проучванията на талноите на Новиндус. Те са непосредствената заплаха. Трябва да намерим начин да ги контролираме без пръстена.

Накор кимна.

— Да, пръстенът има страничен ефект: да подлудява носителя си.

Пъг се огледа.

— Да видим дали ще намерим следата.

— Ей там е — каза Накор и посочи нещо блещукащо на пет стъпки във въздуха. — Видях го преди малко.

Пъг се насочи към късчето енергия, носещо се между два клона.

— Можеше да го търсим с години. Чудя се как момчето успя да го долови?

— Това е много зло нещо, а като имаме предвид природата му…

— Мислиш, че е някак си настроен?

— Очевидно — Накор разгледа късчето енергия. — Имаш ли представа как работи това нещо?

— Когато се изправих срещу Мурмандамус под Сетанон, видях нещо подобно. Но онова беше брутална сила. Това е деликатно… почти произведение на изкуството.

— Доста неочаквано, като се сетя каква касапница заварихме в покоите му в цитаделата на Каспар.

— Варен може да е луд убиец, но не е глупак. Ако не беше откачен, можеше да ни е от полза.

— Ако не беше откачен, нас можеше да ни няма, Пъг.

— Е, може би не нашият Конклав, но все щеше да има подобна група.

— Къде ли отива това? — Накор посочи дългата около стъпка енергийна нишка сребриста светлина.

Пъг махна към края, който беше по-близко до него.

— Не знам. Но идва от предишното място, където се е появило. На стотина мили на изток.

— И там ли изглежда така?

— Не. Там е като сфера с големината на гроздово зърно. И по някакъв начин бе закотвено към земята, чрез енергия. Освен това беше невидимо и нямаше субстанция, тъй че можеше спокойно да го подминеш. Трябваше доста сложно заклинание, за да го разкрием. А това изглежда… — Пъг огледа енергията, сякаш виждаше нещо. — Не знам как го е постигнал. Сякаш… — очите му се разшириха. — Накор, открил е начин да накара тази енергия да подскача!

— Как така да подскача?

— Ето този край. Но е на стотици мили от сферата, а е свързан с нея. Почти като цуранските кълба, с които се транспортираме.

— Но те са устройства — каза Накор.

— Миранда не се нуждае от тях — отвърна тихо Пъг. — Може да се пренася със съзнанието си, стига да знае къде отива.