Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Калеб се облегна с намерението да изчака поне час, за да се увери, че не го следят. Чудеше се как ли се справят момчетата.

Зейн отхвръкна назад, удари се в ръба на фонтана, изкара си въздуха и падна.

— Защо го удари? — извика Тад и скочи между брат си и младежа, който го бе блъснал.

— Теб какво те засяга?

— Това е брат ми.

Непознатият беше едър, с широки рамене и гъсти вежди. Брадичката му бе леко крива, което му придаваше злобно изражение.

— Той закача момичето ми.

Въпросното момиче бе леко пълна, но доста красива блондинка, която допреди малко бе флиртувала с братята.

— Не съм твое момиче, Аркмет. Спри да го разправяш пред хората.

— Щом казвам, че си моя, значи си моя — изръмжа младежът.

— Тя каза, че не е твоето момиче — Тад се усмихна.

Аркмет се опита да го блъсне, но за разлика от брат си, Тад бе подготвен: присви дясното си коляно, изпъна левия си крак и дръпна нападателя си. По-тежкото момче се просна по очи на паветата.

Зейн се изправи и застана до брат си, докато младежът се извърташе.

— Как смееш?! — викна Аркмет, докато се изправяше.

— Не ние започнахме, приятел, но ако искаш да ни се пробваш сам, давай — каза Зейн и се приготви за бой.

Аркмет се ухили злобно.

— Кой каза, че съм сам?

Братята се огледаха и видяха, че се е събрала група момчета.

— Кои сте вие? — попита Тад.

— Чираци от гилдията на хлебарите — отвърна един русоляв младеж и махна към четиримата, които стояха зад него. — Аркмет е един от нас.

— Значи ви е приятел?

— Не особено, но си имаме правила. Ако удариш един от чираците, все едно удряш всички.

— Защо някой не ни каза, преди да стигнем до бой — подхвърли Зейн.

Допреди малко двамата бяха флиртували с няколко по-отворени момичета. Около фонтана се събираха младежи от различни краища на Империята, които нямаха против да си говорят с две момчета от Долината на сънищата.

— Предполагам, че няма гилдия на момчетата, които не са оттук, нали? — продължи Зейн и се огледа. Един младеж приблизително на техните години се откъсна от тълпата и застана до тях.

— Шест срещу двама не е много честно — момчето имаше червена коса, луничаво лице, зелени очи и юмруци като чукове. Усмивката му беше почти демонична. — Шест срещу три ми се струва по-добре.

— Джоми, пак ли? — промърмори един от чираците.

Червенокосият сви единия си юмрук до главата, а с другата ръка подкани противниците си.

— Винаги, приятел. Много обичам да отупвам брашнените ви задници. Хайде идвайте!

Петимата чираци изглеждаха разколебани. В този момент зад братята се разнесе вик. Те се обърнаха, но не можеха да се мерят с бързината на Джоми, който светкавично се извъртя и фрасна Аркмет в лицето. Очите на побойника се подбелиха и той рухна с разбит нос.

— Пет срещу три е още по-добре!

— Ти си откачен — извика русолявият.

Джоми протегна ръце с отворени длани.

— Момчета, знам, че имате чувство за чест, но наистина ли искате да се биете заради този боклук?

Русокосият се обърна към останалите и Тад и Зейн прецениха, че боят се е разминал.

— Не особено. Последния път, като ме удари, не чувах с лявото ухо три дни.

— Ами, вие от гилдията на хлебарите трябва да разберете, че не сте царе на улицата, и да почнете да се отнасяте с уважение към другите. Вземете си тъпия приятел и оставете тези момчета на мира.

Петимата вдигнаха замаяния Аркмет и се отдалечиха. Зейн се обърна, за да види русото момиче, но то се беше изпарило. Тад подаде ръка на непознатия младеж.

— Благодаря, приятелю.

— Няма за какво. Казвам се Джоми Килироо.

— Не си тукашен, така ли? — попита Зейн.

— Ха! — отвърна момчето. — Хич даже.

— Този акцент ми е познат — каза Калеб, който се бе появил на площада. — Видях какво стана. Момчета, май се разминахте с пердаха.

— Нямаше да се оправим, ако не беше Джоми — каза Зейн.

— Повечето чираци не са лоши, но този Аркмет е злобно копеле. Един ден ще го обесят за убийство. Помнете ми думите.

— Да не си от Змийската река?

Лицето на младежа светна.

— Ходил ли си по тези места?

— Два пъти. Откъде точно си?

— От Моори. На два дни нагоре по течението от Шингази.

— Как се озова в Кеш?

— Дълга история. Накратко, с моя приятел Роли ни изгониха от вкъщи. Спуснахме се по реката с надеждата да си намерим работа в града, но там всичко се контролира от клановете. Не се срамувам да призная, че се наложи да се препитаваме с кражби. Накрая се хванахме на един кешийски кораб, плаващ за Елариал. Едно пътуване ми беше достатъчно, за да реша, че не ставам за моряк. Като стигнахме, си взехме парите и се махнахме. Почнахме като колари. Роли загина в един кръчмарски бой в Чигата, а аз продължих и лека-полека се озовах тук. Вече мина почти година.