Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Двамата огледаха разкошните покои. Каспар намигна на едно от момичетата и то му се усмихна.

— Ако знаех, че ще е така, щях да поискам убежище много отдавна — въздъхна Каспар.

Ралан Бек беше изчезнал.

Накор се изправи и се огледа, но не видя и следа от младия мъж. След това нещо помръдна на склона източно от пещерата и след малко се показа Бек, нарамил цял куп съчки.

— Станал си — усмихна се младежът. — Очевидно.

— Да — усмихна се и Накор. — Станах.

— Видях, че огънят догаря, и реших да отида за дърва. Очевидно.

Накор кимна.

— Гладен ли си?

— Винаги — младежът хвърли дървата на земята и седна, а Накор зарови в торбата си. — Надявам се, че не са пак портокали. Ще хвана разстройство.

Накор поклати глава.

— Храна за из път — измъкна някакъв пакет, увит в промазана хартия, и му го подаде.

Бек го отвори и видя, че вътре има хляб, твърдо сирене и парче сушено говеждо.

— И по-лошо сме яли.

Докато младежът се хранеше, Накор го оглеждаше. Сякаш почти го разбираше, но трябваше да се напъне още малко.

— Какво?

— Какво какво?

— Зяпнал си ме. Това е… странно.

Накор се усмихна.

— Двамата имаме подобно детство. Баща ми ме биеше и аз също избягах като малък — започна да му разправя как е станал комарджия и е срещнал Пъг и другите магьосници.

— Това обяснява защо онзи здравеняк със златните доспехи бе тук.

— Защо?

— Защото не разбирам и половината от приказките ти, но знам, че говориш за важни хора. А важните хора имат могъщи съюзници. Предполагам, че онези неща в пещерата също са важни и могъщи?

— Промъкна ли се вътре?

— Много добре знаеш — ухили се Бек. — Беше буден. Сигурен съм.

— Защо мислиш така?

— Защото аз не бих спал, ако се съмнявах, че някой може да опита нещо.

— А защо не опита? — попита Накор и отхапа от своята храна.

— Не съм глупав. Въпреки че понякога не разбирам разни неща.

— Значи затова не опита да ме нападнеш и да избягаш първата нощ?

Бек сви рамене.

— Нямам къде да ходя, а и онези неща са доста интересни. Освен това знам кога да не правя глупости.

— Щеше ли да е глупаво да ме нападнеш?

— И преди съм виждал такива като теб, Накор. Правиш се на глупав и безобиден, но знаеш какво вършиш. Нямаше да останеш сам с мен тук, ако не беше уверен, че можеш да се справиш с мен, ако реша да ти навредя.

Накор сви рамене и Бек вдигна обвинително пръст.

— Ти си някакъв магьосник, нали?

— Знам някои трикове.

— Така си и помислих — кимна Бек и продължи да дъвче.

— Какви са ти плановете, Ралан?

— Никакви. Просто тръгвам и си намирам компания, бой, жена, каквото дойде. Не виждам смисъл от планове. Не е като да имам нещо, което другите искат. Не мога да жъна, да гледам животни и там за каквото плащат хората. Мога само да яздя и да се бия.

— Има много места, на които боец като теб би заработил прилично.

— Войниклък! — Бек се изплю. — Да нося униформа и да изпълнявам заповеди? Да, сър; не, милорд. Никога. Веднъж опитах да бъда наемник, но ми стана скучно. Имам нужда… — той се загледа в празното пространство, след което отново се обърна към Накор. — Не знам от какво имам нужда, но нещо ме подтиква.

— Мисля, че разбирам.

— Ако е така, значи си първият — Бек се надигна и извади меча от ножницата си. Накор присви очи, но не помръдна. — Приближава опасност.

Откъм пътеката се чуваше конски тропот. Бек притича до билото и се спусна надолу. Накор побърза след него.

Видя, че към Бек се приближават двама ездачи. Дръпнаха юздите и спряха. Единият се опита да каже нещо, но Ралан скъси дистанцията с изумителен скок и с един мощен замах му отсече ръката от рамото.

Другият се опита да обърне коня и да побегне. Бек завъртя меча си на обратно, хвърли го като копие и прониза мъжа в гърба. Той се свлече на земята още преди Накор да е направил и две крачки.

Когато Накор стигна до мястото на битката, Бек вече бършеше меча си в дрехите на единия труп.

— Какво стана?

— Нали искаше да пазим това място в тайна — Бек се наведе и вдигна шапката на мъртвеца. Широкопола, от черен филц и с украса от мъниста. — Харесва ми — сложи си я да види дали му става и после я намести. — Хубава шапка.

— Но…

— Има ли още ядене?

Накор изгледа как Ралан Бек спокойно се връща и сяда на същото място, за да си дояде.

— Да имаш още някой портокал?

Исаланецът извади един и му го подхвърли.

— Защо ги уби? Защо просто не ги прогони?

— Защото така само щяха да заподозрат, че тук има нещо, и щяха да се върнат, вероятно с още хора. Реших да спестя безполезните приказки и да реша проблема директно. Или трябваше да ги убия сега, или след това — той присви очи. — Нещо не е наред ли?