Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Каспар — започна той приятелски. — Променил си се, приятелю. Бих казал, че дори изглеждаш по-добре, ако това не те обижда — и махна на ескорта и стражите да ги оставят сами.

Каспар кимна леко и каза:

— Турган Бей, Пазителят на цитаделата. Защо ли не се изненадвам?

— Нали не си вярвал, че бившият херцог на Оласко може да се вмъкне в империята ни незабелязано?

— Винаги има надежда.

Турган му махна да седне.

— Конт Андре? — погледна някакъв пергамент. — Това е равнозначно на граф, нали? Признавам, че много се изкушавах да те прибера още на границата, но исках да видя какво си намислил. Ако се бе промъкнал в града да се срещнеш с известни контрабандисти примерно, би имало смисъл. Вместо това идваш да се представиш като търговски делегат от Батира? И после идваш тук и стоиш като… и аз не знам.

Едрият старец забарабани с пръсти по масата.

— Ако има някаква причина да не нахраня крокодилите в Оверн с теб и слугата ти, ще се радвам да я чуя. А може да хвърля и твоя приятел Хокинс.

— С Хокинс играем карти и си мисля, че мами. Това е всичко. Мислех си, че ако пристигна с един известен скуайър от Кралството, ще е по-достоверно.

— Или ще успееш да видиш сметката на младока — Турган Бей се засмя. — Нима си мислиш, че не знам, че Талвин Хокинс беше на служба при теб две години? И че той бе в основата на свалянето ти? А ето че идвате в моята цитадела и се преструвате на обикновени пътници, които си убиват времето с комар — той поклати глава. — Не мога да кажа, че съм много привързан към теб, Каспар. Винаги сме те наблюдавали, като човек, предизвикващ неприятности, но докато си седеше в твоето ъгълче, не ти обръщахме внимание. Макар че, ако трябва да съм честен, винаги си уважавал спогодбите с Кеш. Но вече не си владетел на Оласко, така че няма нужда от политически любезности. И тъй като се опитваш да влезеш в двореца с фалшива самоличност, може да предположим, че си шпионин. Нали?

— Може — усмихна се Каспар. — Имам нещо за теб — измъкна черния амулет на Нощните ястреби и го постави на масата. Старият министър го разгледа внимателно.

— Откъде го имаш?

— От приятел на приятел, който го взе от лорд Ерик фон Даркмоор.

— Това име кара нашите генерали да сънуват кошмари. На няколко пъти ни нанесе горчиви загуби на границата.

— Е, ако вашите погранични командири нямаха навика да действат без съгласието на централната власт, щяхте да имате по-малко проблеми с него.

— Признавам, че не пращаме на западната граница най-умните си офицери. Тях ги държим в столицата, за да си правят собствени фракции. Тази политика ме съсипва — той почука с пръсти по амулета. — Какво знаеш за това?

— Умират кешийски благородници.

— Това се случва често — усмихна се Турган. — Имаме си много. В Долния град не можеш да хвърлиш камък, без да уцелиш някой благородник. Дължи се на сериозната раждаемост през последните хилядолетия.

— Умират и от Истинската кръв.

Турган Бей спря да се усмихва.

— Това не би трябвало да е известно на Даркмоор. Май има по-добри шпиони, отколкото предполагах. Продължавам да се чудя обаче защо бившият херцог на Оласко идва в собствената ми цитадела, за да ми даде това. Кой те праща? Херцог Родоски?

— Едва ли — отвърна Каспар. — Зет ми с радост би видял главата ми набучена на пика. Само любовта към сестра ми го спира, както и фактът, че не се мяркам в Оласко.

— Значи фон Даркмоор? — Турган Бей се намръщи.

— Виждал съм прочутия рицар-маршал на Крондор само веднъж, а и тогава не говорихме много.

— Тогава кой, Каспар?

— Някой, който иска да ти напомни, че в сенките не се крият само врагове.

Турган Бей се изправи.

— Ела с мен.

И поведе Каспар към вътрешната стая, в която имаше две писалища и диван, ставащ за спане. След това излязоха на балкон, издаден над намиращата се три етажа по-долу градина.

— Тук може да сме сигурни, че не ни подслушват.

— Не вярваш ли на собствената си охрана?

— Вярвам, но не и когато членове от императорската фамилия, колкото и да са далечни, започнат да умират. Накор ли те праща?

— Индиректно — отвърна Каспар.

— Баща ми често разказваше как откаченият исаланец се появил за пръв път в двореца. Заедно с принцовете Боррик и Ерланд и лорд Джеймс, който тогава е бил барон, успели да спасят императрицата и уредили Диигаи да заеме престола, като се ожени за една от внучките й. Защитавали я в самата тронна зала! Срещу убийците, които се опитвали да издигнат онзи глупак Авари. Оттогава баща ми променил отношението си към Кралството. Било е забележителен ден. Можеш да си представиш колко се изненадах, когато Накор се появи в имението на баща ми в Геаншарна. Сигурно съм бил на петнадесет — очите му се присвиха. — Този откачен исаланец не спира да ме изненадва. Няма да те питам как и защо работиш за него, но щом те праща, явно има сериозна причина.