Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Пъг го потупа по рамото.

— Аз бих заложил на майка ти.

— Вероятно си прав.

Калеб тръгна да търси булката си. Чудеше се как ще й обясни, че и той, и синовете им ще я зарежат съвсем скоро.

Тал излъчваше престорено търпение.

Петро Амафи стоеше от дясната му страна и отново играеше ролята на слуга на отегчен благородник. Малко встрани бе Каспар, сега подвизаващ се като Андре конт дьо Басилон от двора на херцога на Батира.

Като всички чуждестранни благородници, трябваше да се представят в императорския двор при пристигането си. Разбира се, император Диигаи беше твърде зает, за да им обърне внимание. Каспар носеше акредитации на търговски делегат от Кралството, а Тал бе дребен благородник и шампион на Двора на майсторите в Ролдем. И двамата бяха твърде незначителни, за да отнемат от времето на стария император.

Щяха да бъдат посрещнати от някой благородник с достатъчно висок ранг, за да не се обидят, но и да не получат твърде високо мнение за статуса си. Преди да тръгнат, Каспар бе обяснил, че Ролдем се има за културен център в Кралското море, но Кеш се смята за център на света, при това донякъде с право.

Исторически кешийците бяха най-могъщата нация на Мидкемия. Само непрекъснатата необходимост да се държи във васалство така наречената Кешийска конфедерация спираше Империята от експанзия. Преди двеста години един бунт в юга бе позволил на северната провинция Босания да се отцепи. Сега тя се делеше на херцогство Крудий, Островната държава Квег и Свободните градове на Натал.

Понастоящем ролдемската флота имаше договорка с Източния флот на Кралството и малките източни държави за взаимопомощ в случай на кешийска атака. Това възпираше имперските амбиции на изток.

На запад статуквото се поддържаше от Западната флота на Кралството, корабите на Квег и икономическата мощ на Свободните градове. За пръв път от векове целият континент Триагия беше политически стабилен и борбата се водеше основно на политически и икономически фронтове. Доста по-безкръвна, но не по-малко мръсна и ожесточена.

Талвин бе тук, за да се погрижи стабилността на континента да продължава. Всякакъв хаос щеше да е от полза на враговете им.

Тал забеляза, че Каспар се опитва да привлече вниманието му, и каза на слугата си:

— Иди да видиш какво иска лорд Андре.

Петро Амафи, някогашен наемен убиец, предал и двамата, започна да си проправя път през чакащите.

Имаше някакъв естествен ред в това кой къде бе застанал. Най-близо до вратата чакаха онези, които бяха почти достойни да се срещнат с императора. Дребни принцове, благородници, кръвно свързани с управляващите династии, пратеници с ранг малко по-нисък от посланически.

Преди, като херцог на Оласко, Каспар бе имал по-висок статут. Бяха изминали пет години от последната му визита в Кеш и се съмняваше, че някой ще го познае, въпреки че от време на време разни чиновници го заглеждаха като смътно познат. Беше смъкнал почти петнадесет килограма. Това се дължеше на годината суров живот с недостатъчно храна и последвалите тренировки. Вместо късата брада, с която ходеше, сега бе гладко обръснат и имаше дълга коса. Дрехите му бяха от най-модерния шивач в Батира, така че перфектно се вписваше в образа на тамошен граф.

— Господарят ми пита от какво се нуждаете, ваше великолепие — каза Амафи, щом се приближи.

— Кажи му, че имам лек проблем. Може би ме познаха.

Амафи се завъртя небрежно, сякаш искаше да поговори с Паско, един от старите учители на Нокът. Набързо огледа наоколо, без да задържа очите си върху никого дори за миг, но все пак преценявайки всяка потенциална заплаха. След това се обърна към Каспар и се усмихна.

— Предполагам, че говорите за чиновника, който стои до малката вратичка вдясно?

— Всъщност ставаше дума за мъжа, който говореше с него преди миг и излезе през вратичката. Другият вероятно просто ме държи под око.

— Ще предам на господаря вашата загриженост. Ако не ви видим на уговореното място, ще предположим най-лошото.

Каспар се усмихна насила.

— Добре, Амафи.

— Предай и на онези, които се интересуват — каза Паско.

Амафи кимна. Паско беше кисел мъж на средна възраст, изпратен от Конклава да наглежда Каспар. Бившият херцог беше помогнал много, известявайки ги за заплахата от дасатите, но все още не се ползваше с пълно доверие. Затова Паско го държеше под око, а Талвин наглеждаше Амафи.

Планът беше доста ясен. Конклавът изпращаше в Кеш три групи агенти — Каспар и Паско, Тал и Амафи и Калеб с момчетата. Каспар щеше да има достъп до множество държавни институции и чиновници. Тал трябваше да се подвизава сред дребните благородници. Славата му на женкар, комарджия и бивш шампион щеше да му осигури достатъчно покани. Калеб и момчетата щяха да действат сред обикновеното население, като се почне от бедните работници, та се стигне до престъпния свят. Конклавът се надяваше, че чрез тези три групи ще успее да открие лидера на Нощните ястреби. Пъг предполагаше, че по този начин ще открие къде е старият му враг Лесо Варен.