Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Но моят дом е тук.

— Ще си направим нов. Четиримата.

— Какво искаш да кажеш, Калеб?

— Да се оженим. И ще осиновя момчетата. Ако нямате нищо против, младежи.

Братята се ухилиха.

— Това означава ли, че ще трябва да ти викаме „татко“? — попита Тад.

— Само ако си просите боя — усмихна се Калеб, но очите му бяха взрени в очите на Мари.

— Да, Калеб. Ще дойда с теб.

Той я целуна и се обърна към Зейн.

— Върви в странноприемницата и кажи на Джакеш да извади най-доброто вино и ейл. Да приготви печено овнешко и всякакви други ястия. Тази вечер ще има празненство. Тад, намери отец Демонте и му кажи, че по залез ще има сватба.

— Днес ли? — възкликна Мари.

— Защо да чакаме? Обичам те и искам да съм сигурен, че каквото и да се случи с мен, ще се погрижат за теб и момчетата. Искам да знам, че ще ме чакаш.

— Винаги съм те чакала, Калеб. Знаеш го.

— Имам предвид като съпруга.

Тя зарови лице в рамото му и го прегърна.

— Добре, ще се омъжа за теб.

Момчетата хукнаха да изпълняват задачите.

— Сигурен ли си? — попита Мари след малко.

— Никога през живота си не съм бил по-сигурен — той я целуна. — Почти умрях и мисълта никога повече да не те видя… — очите му се насълзиха. — А после тези две чудесни момчета, които си отгледала. Не знаех дали да не им се карам, че не ми се подчиниха… Но ако го бяха направили, сега щяха да се щурат из Кеш, а аз щях да гния в някоя канавка. Не искам да чакам нито ден повече.

— Кога ще се преместим?

— Тази вечер, след празненството.

— Трябва да свърша толкова много неща…

— Трябва само да си красива, а това вече е направено.

— Ако ще тръгнем тази вечер, трябва да събера багажа.

— Какъв багаж? Какво би взела? Имаш момчетата, а нищо от колибата няма да ти трябва там, където отиваме. Какво остава? Няколко лични вещи?

— Да.

— Тогава ги събери и прекарай остатъка от деня в приготовления за сватба. Намери шивачка и не се притеснявай за парите. И виж кои ще са свидетели.

Тя кимна с насълзени очи и скри лицето си с длани.

— Плача като глупаво момиче.

— Няма нищо глупаво в това, Мари — отвърна той и я целуна.

— Трябва да ида при шивачката веднага. Бетел Роучман ще вдигне олелия, че ще я карам да е готова до залез.

— Да вдига. Важното е ти да си доволна.

Мари се усмихна и тръгна, като повдигна полите на роклята си, за да не се изкалят.

Калеб остана сам и се замисли за внезапната нужда да официализира връзката им. За момент се разтревожи, но бързо изостави тези мисли. Държеше светът да знае, че обича тази жена и ще се грижи за момчетата й. Искаше бракът им да бъде благословен от жрец, преди да се яви пред баща си, за да го постави пред свършена ситуация.

— Слънцето едва е изгряло, а вече имам нужда от питие — измърмори той под нос, въздъхна и тръгна към склада. Трябваше да изпрати спешно съобщение на семейството си.

Пъг и Миранда стояха отстрани и гледаха как по-малкият им син и любимата му дават обет пред отец Демонте, тукашния жрец на Килиан.

Магнус стоеше зад родителите си и гледаше брат си със смесица от радост и лека завист. Беше много доволен, че Калеб е намерил мъничко щастие в мрачния свят, в който живееха.

Пъг бе впечатлен колко много е направено за толкова кратко време. Местните момчета под ръководството на Тад бяха вдигнали арки и момичетата ги бяха окичили с венци и гирлянди. Зейн се бе погрижил за яденето и пиенето и масите преливаха от изобилие. Щом вестта за предстоящата сватба се бе разнесла, повечето местни бяха донесли по нещо и събитието се бе превърнало в истински празник, точно както бе предрекъл Калеб.

Тад и Зейн стояха от страната на Мари, зад трите жени, изпълняващи ролята на свидетели. Мярнаха Ели и Грейм Ходовър. Ели им махна и те погледнаха издутия й корем и мълчаливо благодариха на съдбата, че ги е отправила по друг път.

Няколкото минути, които бяха прекарали с нея през деня, бяха възвърнали баланса в живота им и тя отново им бе като сестра. Грейм както винаги бе самовлюбено скучен и те не можеха да разберат какво му харесва Ели, но се бяха примирили с това, че го обича, и не му обръщаха внимание.

След като церемонията свърши, Пъг махна на момчетата да се приближат. Прошепна няколко думи на жена си и тя кимна и отиде при Мари. Той дръпна братята настрани от тълпата и докато се отдалечаваха, почувства леко жегване. Мари изглеждаше по-стара от Миранда. Да, Мари щеше да остарее, докато Пъг, съпругата му и вероятно Магнус нямаше да се променят. Не бе ясно какво щеше да стане с Калеб. Някои от аспектите на природата му бяха скрити за всички освен за Накор. Пъг се бе убедил, че ако нещо заинтересува дребничкия исаланец, не може да остане в тайна.